Нова измама: не четете тази новина, ще натрупате сметка за интернет.

Малко абсурдно сигурно звучи това заглавие. Също толкова, колкото и заглавие „Нова измама: не вдигайте на този телефон, ще натрупате колосална сметка“.

Всъщност няма такъв филм, в който да ви се обадят и да ви взимат пари. Това е напълно незаконно, но хората не само вярват на подобни новини и публикации в интернет, че даже си измислят и с колко лева точно са олекнали след като са получили обаждане.

Освен ако не се обадите на т. нар. импулсен телефон, няма как да натрупате сметка от входящо обаждане.

nova-izmamaВходящи обаждания се таксуват в роуминг (вече не за страни от ЕС), но тази тарифа е ясна и човек сам решава дали да приеме обаждането (още при регистрирането в друга мрежа всеки получава SMS със тарифите за обаждания, съобщения и пренос на данни). Преди да отпаднат високите тарифи за роуминг, много хора казваха на близките си от България те да им звънят, тъй като входящото обаждане струваше по-малко.

Другата заблуда, в която са много българи, е че когато някой в роуминг ги набере те ще бъдат набутани със сметката за телефона. Това е същия филм като по-горе – да ви вземат пари за входящо обаждане. НЕ! Когато на вас ви звъни телефона и приемете обаждане (и не сте в роуминг извън ЕС) няма как да ви таксуват обаждане и това няма как да стане без да бъдете предупредени или без да е написано в договора ви. Друга заблуда беше, че когато някой звънне от чужбина сметката се дели на две – между този който се обажда и този, на когото му се обаждат.

Най-малко от обща култура човек трябва да знае, че за да го таксуват допънително той трябва да набере телефон или да изпрати SMS на кратък номер. Кратките номера са ясни – лесно се разпознават, а телефонните кодове също би трябвало да са известни.

Все пак, ако не знаете:

0800 – по принцип е безплатно обаждане за потребителите. Например телефона на Кока-Кола.

0700 – на цената на 1 градски разговор

0900, 090, 0871, 0881, 0891 – с увеличена тарифа

telefoni-s-dobavena-stoinost

Често тези телефони не се набират от чужбина. За повече информация се обадете на оператор.

За съжаление и мои познати се влияят по слуховете в мрежета и си мислят, че подобни схеми са истина. За това реших да изпратя официално запитване до PR отделите на мобилните оператори в България.

Въпросът ми накратко:
Възможно ли е, когато сме в домашна мрежа (не в роуминг) входящо обаждане от т.нар. „импулсен телефон“ да бъде за наша сметка?

Отговорът на Виваком:

„Във връзка със запитване относно импулсни телефони за входящи обаждания:
Входящи обаждания в националната мрежа не се таксуват.
На таксуване подлежат само изходящите разговори.
При изходящ разговор към номера с добавена стойност (т.нар. импулсни телефони), потребителите ще бъдат предупредени за цената с гласово съобщение в началото на повикването, което не се таксува, последвано от период 3 секунди, който дава възможност на потребителя да продължи или да прекрати повикването.“

Теленор:

„Всички входящи разговори в мрежата на Теленор, независимо от мрежата, от която идва обаждането, са безплатни (освен когато сте в роуминг). Технически няма възможност само с отговаряне на телефонно обаждане да бъде начислена допълнителна сума към сметката на приемащия абонат. Необходимо е активно действие от страна на приемащия абонат – изходящо обаждане към номер за услуга с добавена стойност или изпращане на SMS към такъв, за да бъде начислена сума, различна от обичайната цена, посочена в абонаментен план на потребителя.

Известно ни е за разпространявани в социалните мрежи предупреждения за номера, за които се твърди, че приемането на обаждания от тях води до нежелано увеличение на месечната сметка и считаме, че са подвеждащи.

Съветваме потребителите си внимателно да преценяват на какви номера звънят и най-вече да подхождат с особено внимание, когато решават да върнат обаждане до непознат номер.“

Mtel също дадоха изчерпателен отговор:

„Таксуване на входящи гласови повиквания, когато клиентът е в домашната си мрежа (а не в роуминг) няма, независимо от търсещия номер.

Операторите в България таксуват само изходящите гласови повиквания. Има пълна „прозрачност“ при тяхното таксуване.
1.       При избиране на пренесени номера в друга мобилна мрежа се чува предупредителен сигнал, преди изграждане на връзка, така че потребителят има възможност да прекъсне и да не осъществи това повикване.
2.       Така наречените „импулсни телефони“  са в диапазон 090 и потребителите чуват предупредително съобщение „Разговорът се таксува 2.40 лева на обаждане 3 секунди след сигнала“, като отново потребителят може да вземе решение дали да осъществи или не повикването
3.       При безплатните номера от диапазон 0800 се чува съобщение „Това обаждане е безплатно, моля изчакайте“

Освен това клиентите имат възможност и да контролират определени категории повиквания с активиране на забрани на изходящите повиквания, изходящите международни повиквания, входящите повиквания, входящите повиквания в роуминг, изходящите международни повиквания с изключение към  собствената държава и т.н.“

Все още се наслаждавам на коментарите във Фейсбук на хората, които са се „опарили“ от тази „нова измама“ и подробно споделят колко време са говорили и колко точно пари са им взели.

Не вярвайте на всичко, което четете в интернет.
P.S. И не забравяйте, че и моята публикация също е в интернет.

Едно нормално еспресо

Доживях до времена, в които трябва да казвам, че кафето, което искам е еспресо и то нормално.

В различните държави се пие различно кафе. В Гърция например под кафе се разбира черно фрапе. в Турция – кафе на джезве, в Америка – кофа с тъмна течност. В България все още под кафе (напитка) се разбира еспресо.

Относно (не)нормалността на едно кафе – когато не се поясни дали късо или дълго, значи е нормално. Но напоследък под непояснен вид кафе се разбира дълго. Ето защо трябва да наблягам на нормално, когато поръчвам кафе.

Защо да казвам, че искам еспресо? Защото толкова много бъркочи се наричат „кафе“, не само нескафето, но и не-нескафето като „трифедно“. Да, в мини учебникът по химия 3 в 1 има всички други химични елементи, но не и нескафе. Е… 8% нескафе броят ли се за кафе? Съдържанието на кофеин в нескафето е по-малко от половината отколкото в обикновеното кафе.

Какво е нескафе? Марка. NESCAFE е търговска марка разтворимо кафе. Използва се като нарицателно за всички видове разтворимо кафе също като други марки, навлезли в езика ни: фаянс, ксерокс, и др.

Телевизията – невярна и подвеждаща информация

Медиите днес: репортажи с ненужно включване
НА ЖИВО, непроверевени и неверни факти, платени репортажи, продуктово позициониране.

Веднъж гледах репортаж за куче. Не беше нито Хачи, нито беше спасило дете, нито беше в Рекордите на Гинес за най-много кърлежи. Беше просто бездомно куче.

Не гледам телевизия. И ето защо: нито ме интересуват рекламите, нито сапунките, нито новините под формата на сапунки и реклами. Понякога обаче, гледам прогнозата за времето. Разбира се, гледам я в интернет, тъй като също нямам нерви за вицове тип „Къци Вапцаров“ и аниматори от ранга на Бате Енчо на фона на картата на България.

И тогава, под прогнозата за времето, ми изникна статия – Крадат парите ни, докато пътуваме с метрото. Репортаж на Нова ТВ с автор Вероника Димитрова. Прочетох статията, но за 10-минутното видео нервите ми стигнаха едва до втората минута.

Информацията беше напълно невярна и по всичко си личеше, че не беше проверена. Там, по национална телевизия, разказваха как можем да бъдем обрани с новата „извънземна“ технология – безконтактно плащане. В статията не става дума за джебчии, а за банкови измами с карти. Твърди се, че измамници с ПОС терминали[1] дърпат суми от картите ни докато пътуваме в обществения транспорт и дори не забелязваме, защото сумите са дребни. Това много ме усъмни, тъй като обхвата на тези карти не е толкова голям. Твърдят, че стига до 20-30 cm., но всъщност картата трябва да бъде на около 2 cm. от ПОС терминала.

Реших да направя това, което репортерите на Нова ТВ е трябвало да направят преди да лъжат хората – журналистическо проучване, или както аз направих – изпратих email на всички банки в България, за да ги попитам дали при тях има регистрирани случаи на подобни кражби.
Не мога да повярвам колко бързо получих отговор. Служителите, които ми отговориха ми благодариха, че се интерсувам преди да напиша статия в блога си и всички бяха единодушни: Информацията на Нова ТВ е невярна и изключително подвеждаща, В БЪЛГАРИЯ НЯМА РЕГИСТРИРАНИ ИЗМАМИ ОТ ПОДОБЕН ТИП!

Какво става, когато плащаме с карта на POS терминал при търговец?
Накратко: устройството прочита картата, прави връзка с БОРИКА (Банковата Организация за Разплащания с Използване на КАрти), при достатъчна наличност сумата се взима от вашата банкова сметка и се превежда по банковата сметка на търговеца, НО НЕ ВЕДНАГА, а до няколко дни.
Ако имате онлайн банкиране бихте могли да видите, че след плащане с карта има разлики между салдо и наличност, или може да бъде написано като неосчетоводена транзакция или като блокирана сума. Това всъщност е сумата, която сте платили и тя се обработва преди да бъде преведена на търговеца. Всяка транзакция[2] може да бъде оспорвана! Това означава, че може да се свържете с банката и да ги уведомите за транзакция, която не е извършена реално от вас, а чрез измама (например плащане в интернет – виртуален POS). Не е нужно да имате застраховка на картата.

Общо взето така се плаща с карта, независмо дали е кредитна или дебитна. Какви са методите за прочитане на карта:

  1. Номер на карта и CVV – методът се използва за плащания в интернет (виртуален POS) и транзакцията се осъществява по номера, изписан върху картата, последните 3 цифри на гърба на картата и имената на картодържателя. Препоръчва се използване на карта, която се зарежда със сума преди самото плащане или карта, която има 3D парола (получава се SMS с код за потвърждение).
  2. Магнитна лента – това е един от основните начини за прочитане на карта. В самата магнитна лента са закодирани данни, те се прочитат от четец и отново се прави връзка с банковата ви сметка, за да се осъществи транзакцията. В статията на Нова ТВ са използвали и грешен термин:

Камен Несторов, подвеждаща информация относно scrimming

СКРИНИНГ е термин от медицината и не е свързан с банките и системите за разплащане.
А правилния термин, който се отнася за клониране на магнитна лента е
СКИМИНГ!

Когато картата се СКИМИРА, може да се клонира (обикновено на бяла пластика), но пак трябва да се знае ПИН[4] кодът за да се теглят пари. ПИН кодовете обикновено се събират отделно – методите са различни – чрез видео камера или чрез допълнителна клавиатура върху тази на банкомата (вероятно има и други методи, може да видите повече информация и снимки в интернет).

  1. ЧИП – по-сложният метод, който не позволява скимиране както при магнитната лента. За това се твърди, че плащанията с чип са по-сигурни.

В търговската мрежа има лепенки за магнитна лента, които ще забранят прочитането ѝ и позволяват плащания само с чип. Това обаче може да ви ограничи от някои търговци, тъй като е възможно да нямат устройство с чип, или пък четецът за чипове да е повреден и да може да се прочита само с магнитна лента. Въпреки това, съветвам ви да не си блокирате магнитната лента с подобни лепенки. До колкото знам, това безсмислено изобретение е дело на българи, и то точно на тези българи от репортажа – Камен Несторов.

  1. Безконтактно плащане! Поводът, по който пиша тази статия.
    Картите имат чип, за безконтактно плащане. Как става номерът: ПОС терминалът излъчва радио сигнал, когато карта с този чип се постави близо до ПОС терминала, сигнала се модулира (променя) – там е закодирана информацията за картата, както е закодирана и в магнитната лента.
    Ако сумата е до 25 лв. на ден (за България), няма да се изиска ПИН код (за различните държави има различни лимити с цел сигурност), ако сумата е по-висока, отново може да платите безконтактно, но ще се изиска ПИН код.

Според информацията от банките, чипът трябва да е доста близо до устройството. Ако човек в автобуса или метрото иска да тегли пари по този начин, ще трябва да допира терминала доста близо до хората и да напипва места, където може да има карта. Такова поведение би се сторило много съмнително. Отделно, тази карта вероятно е в портфейл или чанта, които малко или много възпрепядстват радиочестотата. Представете си, че сте в магазина и клиента пред вас иска да си плати сметката безконтактно, а ПОС терминалът хване вашата карта. Технологията не работи така, обаче.

НЕЗАВИСИМО ОТ НАЧИНА НА ПЛАЩАНЕ С КАРТА, вие може да оспорвате транзакция, ако има неоторизиран достъп до средствата ви! Което значи, че банката ще проведе разследване кой е взел парите ви, ще ги възстанови, а от полицията ще подведат под отговорност този, който е злоупотребил. Вие също ще бъдете подведени под отговорност от банката като платите такса, ако оспорвате транзакция неоснователно. Има случаи на основателно оспорвани транзакции в България (не става дума за безконтактни плащания) и случаите са разрешени в полза на картодържателите (позовавам се на източници от проучването ми за тази статия).

В заключение, средствата са ни защитени, а средствата за масова информация са:

Благодаря на всички банки, които ми изпратиха отговор, за това, че ми съдействаха да напиша тази статия и че ме подкрепиха. Банковите сътрудници също бяха възмутени от репортажа и бяха запознати с тази невярна информация. Пожелаха да не ги цитирам, тъй като не са упълномощени за публични изказвания, но всеки, също като мен, може да провери истинността на информацията. Достатъчно е да пратите email и хората ще седействат.

Накратко те казаха, че:

  • репортажът на Нова ТВ е изключително подвеждащ и неверен
  • никога не са имали такива случаи (това беше потвърдено от всички банки)
  • банките поддържат връзка помежду си; дори да е имало случай в друга банка в страната, те ще знаят за това
  • известен им е още един случай на „медийна измама“ с неверни данни, като първоизточникът е “независимата” медия Independent! http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/contactless-card-theft-users-warned-to-watch-out-for-digital-pickpockets-a6879796.html
  • няма оспорвани транзакции в България относно безконтактно плащане

untitled-1

Освен писмената кореспонденция, разговарях и по телефона с представители на банките, които бяха много отзивчиви и любезни. Те казаха, че MasterCard вече са публикували опровержение на информацията. Не знам дали става въпрос за нова статия, но последния резултат, който намирам е Mastercard: Източването на безконтактни карти на минувачи с ПОС терминали е мит (от 09.09.2016 г.)
Други банки ми изпратиха също линкове с опровержения:
Може ли наистина да се копират кредитни карти от разстояние
Да ви източат безконтактната карта чрез ПОС – невъзможно!

Ще изпратя тази статия на въпросната репортерка, макар да им пука не за това колко е вярна информацията, а колко пари са прибрали за PR-a и рекламата. Все пак, това им е работата – да промиват мозъци и да рекламират.

 


Термините, които може би ви убягват:

  1. ПОС терминал – идва от съкращението POS (Point of sale) е устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти.
  2. Транзакция (също и трансакция) – паричен трансфер [3].
  3. Трансфер – Банков термин: прехвърляне, превод по извършени плащания смяна на собственика на ценна книга.
  4. ПИН – Персонален идентификационен номер

 

Архив на статията на Нова ТВ І Архив на видеото

И ас да кажа нешто за мътурите *

Спокойно, не работя в министерство на „образУванието“, знам как да пиша грамотно.
Показаха ми матурата за четвърти клас. Дадоха ми да прочета четвърти въпрос и на третата дума спрях. Спрях, защото според МЕНЕ е недопустимо да говориМЕ като… (а бе, който и да е, не се сещам за конкретен пример в момента).

После ми показаха и диктовката, а също и мястото, което са определили за писане на диктовката.

saberete_teksta

Направих опит да напиша текста в полето, ето и резултата:

20160518_195631

Втори опит:

20160518_195722

А сега, какво според ТЕБЕ трябва да кажем за образователната система у нас.

Напиши своя отговор в това поленце ТУКА.
Максимална дължина на коментара: 3 букви _ _ _

Колко флашки виждате?

Въпреки, че компютрите са навсякъде около нас и ги ползваме все по-често, това не прави хората по-напреднали технически. Независимо от броя на потребителите на компютри, масата знае единствено да цъка с ляв бутон i da pishe na latinica. А ако успее да сложи wallpaper на екрана, то това ще е портретна снимка, разчекната до лендскейп. Не дай си боже в браузъра началната страница да не е на Google – питали са ме „kak da otvora saita na gogal“.
Все по-често чувам на всеки USB адаптер да се казва “флашка”. Наричат ги така, понеже са портативни USB устройства без значение от функцията им, тъй като масата е запозната с т. нар. флаш памет. Флаш паметта получава краткото име флашка, но това е само USB устройство с определена памет за съхранение на файлове. USB е съкращение от Universal Serial Bus – или иначе казано това е универсален порт (дупка) за свързване на различни устройства. Оказва се обаче, че не е много универсален, тъй като има различни размери, но поне са стандартни.

За съжаление невежият българин нарича флашка всяко едно устройство с USB, дори резултатите в Google са потресаващи:

Истината е, че само малките USB устройства, на които се съхранява информация се наричат флашки (големите USB устройства може да се наричат „външен хард диск“).
И така, на снимката има само една флашка – последното устройство, на което пише 16 GB. Първото чудо на техниката е устройство за мобилен интернет – в него се поставя SIM карта, но също така поддържа и карта памет micro SD така че, може да се използва и като флашка. Второто чудо е WiFi адаптер – използва се за по-стари лаптопи, които нямат безжичен интернет или за настолни компютри, или където решите, че ви трябва. Третото устройство е звукова карта – ако ви се е повредила старата или искате да се правите на DJ и ви трябва друга звукова карта за слушалки. И накрая – USB флаш памет.
„Флашка за интернет“ ще си остане едно недоразумение и ще се задържи като термин така както и грешно класифицирания грейпфрут, който го смятали, че е от семейството на гроздето и грешно преведената силиконова долина, която се оказа силициева.

Вярвате ли на твърденията, прочетени в интернет?

Вярвате ли на твърденията, прочетени в интернет?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

charts-3sunw-c

Инструктаж за българи: Пазаруване в супермаркет

Тъкмо свикнахме да пазаруваме в големи вериги магазини  и те почнаха да се изнасят от страната. В този инструктаж за българи ще ви покажа как се влиза и излиза от голям (и средно голям) магазин.

Приближете магазина. Ако сте с автомобил, паркирайте на свободно място в посоката, указана на маркировката. Не заемайте две паркоместа. Не пракирайте на местата за инвалиди, не паркирайте пред входа.

12011213_572348722922045_134329396992618542_n 11429813_534457990044452_3395920935713155319_n 934842_436658116491107_8566925413816256194_n

Огледайте се за колички. Вижте дали са извън или във магазина. Ако влезете през входа НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ОТНОВО ПРЕЗ НЕГО. Вижте къде се намират входа и изхода. НЕ ВЛИЗАЙТЕ ПРЕЗ ИЗХОДА, дори там да се намира касата на EasyPay и да трябва да платите нещо, но „само за малко“.

Да речем, че сте влезли безпроблемно в магазина, пазарували сте или не сте, и идва моментът за излизане.

Ако имате покупки:
Погледнете отворените каси и изберете на коя да се наредите. Сложете разделител с надпис „Следващ клиент“, не смесмвайте покупките си с тези на другите хора, не се прераждайте.

Ако имате само един продукт, другия клиент има много повече, а вие бързате: помолете учтиво дали ще позволи да минете пред него. Обикновено винаги позволяват, а понякога предлагат и сами. Не питайте клиент дали ще ви пусне пред него, ако той също има един продукт. Няма смисъл.
Не оставяйте количката или кошницата преди касата. Вземете я с вас. Ако сте в Кауфланд, касиерките са инструктирани да ви гледат в количките сякаш сте най-долния крадец, който ще остави нещо без да се маркира. Обиждат клиентите (идея: ще им драсна едно писмо по въпроса).
След като сте си взели кошницата или количката с вас, приберете маркираните продукти направо в нея, а не в чанти. Така няма да бавите опашката. Ще може да ги приберете в чанти след като платите. Чантите се плащат.

Ако нямате продукти, но искате да излезете:
Не се бутайте на опашките. Обикновено до касите има изход за клиенти, които не са купили нищо. Огледайте се за такъв изход, ще бъде по-бързо за вас и няма да притеснявате хората. Ако все пак няма такъв изход, преди да бутнете човека пред вас, който е с гръб и не ви вижда, извинете се и попитайте дали може да минете, тъй като нямате покупки. Никой няма да се възпротиви, но ще бъде доста неприятно, ако се бутате в хората из отзаде им без те да ви очакват.

Вече преминахте отвъд касите. МОЛЯ НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ПРЕЗ АВАРИЕН ИЗХОД, дори колата ви да се вижда от прозореца и да е много близо. Тези врати са с аларма и при отварянето им ще задеайствате алармата.

Приятно пазаруване!

Нещо по-страшно от тази статия

hell-sofia

Чудех се дали да си изкажа мнението въобще за долната статия (долна, не в смисъла на „намираща се по-надолу“). Хванах всеки един от аргументите, като първите ми впечатления са, че в заглавието пише „20 по-страшни неща от Хелоуин, които ти се случват в България“ (това е линк към статията, можеда прочетете първо нея ако искате, а ако е свалена или преместена вижте моя архив), а всъщност става дума не за България, а конкретно за СОФИЯ. Има неща, разбира се, валидни за страната, но са в едва 6 от 20-те аргумента. Като начало София не е България. Авторката (Антония Антонова) засяга дори читателите си не само като ги описва като селяни в анцузи, но и сама си нарушава един от ужасите си: Ти да му говориш „на вие“, той да ти говори „на ти“ – и това се определя като по-страшно от Хелоуин. Освен, че повечето неща са погледнати от гледната точка на софиянец, те са погледнати и доста от високо – от едни токчета височина. Има неща, които са валидни само за жените като: Да ходиш на токчета по тротоар и Да четеш за болести в БГ МАМА.

№1 Да видиш най-простите си познати в листа за общински съветници
Да, съгласен съм, случвало ми се е. А сега да видим и встъпителната реч: „Обикаляш квартала по анцуг в слънчев и приветлив есенен ден…“ Нали трябваше да говорим на Вие, а също така, описва ме като селчо, който се маа по домашни дрехи навън. Да кажеш, че някой е облечен по този начин, не носи положителна енергия спрямо него. В България това се приема като нещо отрицателно и не може авторката да ръси негативни пръски по читеталите си още на второто си изречение.

№2 Да получиш фактура от Топлофикация, мобилен оператор, ЧЕЗ или друго
Да, съгласен съм. Наистина никой не разчита таблиците.

№3 Да засечеш контрольорска хайка в 84 веднага след летището
Не. Конкретно за София, не засяга никой друг.

№4 Да си/да не си запишеш детето на детска градина
Не. Конкретно за София, тези проблеми се случват само с пренаселената София, в малките градове тази параноя и да я има, тя е вкарана инвитро.

№5 Да ползваш услугите на БДЖ
Да.

№6 Да излезеш от вас по тъмно
Не съвсем.
Наскоро не съм попадал на улици и квартали без осветление, освен ако няма авария (лична гледна точка, не знам, авторката може да съзира по-далеч)

№7 Да ходиш на токчета по тротоар
Не
. Не ми се е случвало… а и да си признаем – ходенето на токчета само по себе си е ужас и не може да го приписвате на тротоарите, гледали сме клипчета, как жените окуцяват и на свръх равен терен.

№8 Да си студент в НАТФИЗ по избори
Не. Описва се конкретна ситуация.

№9 Да се наредиш на опашка за нещо
Да.

№10 Да се возиш в такси
Не
съвсем. Можеше да опише копърките в София – това е по-скоро ужас.

№11 Да свърши ракията
Не.
Описано е както „Буквално краят на всичко.“ Отново обижда българите като ги нарича алкохолици. Не виждам смисъл и аз да пиша повече от 3 думи за това.

№12 Да имаш майстор
Не съвсем. Има ги и тези неща, но се редки случаи, преувеличено е.

№13 Да ти звънне съсед на вратата
НЕ.
Типично софийско самочувствие. Казва, че не знае дори името на съседа си. Защо да е ужас да ми позвъни на вратата?

№14 Да разходиш чужденец по ВитошКа
Не.
Не ми се е случвал този „ужас“, не виждам кое е страшното.

№15 Ти да му говориш „на вие“, той да ти говори „на ти“
Да. Дори и смесенето вие-ти съм чувал

№16 Да те питат „нямаш ли по-дребни“
Да. Това е и страхът от фалшиви банкноти, придружен с българска злоба. Една продавачка не пожела да ми развали 10 лв., че дребните й били малко, но когато купих дъвки, имаше да ми върне.

№17 Да ти се допишка на улицата
Да, да да – софийско ДА!
Именно там веднъж щях да им опикая жълтите архаични сгради около Св. Неделя докато намеря тоалетна. Иначе да бъда честен – НЕ. Това е аргумент за София конкретно. На другите места в страната има и обществени тоалетни и заведения, а за не-клиенти на заведението има такса, макар, че все по-рядко взимат пари за това.

№18 Да четеш за болести в БГ МАМА
Не съвсем. Реклама +неподходящ пример + негативизъм. Аз поне като съм хейтър гледам да се агументирам и следвам някаква логика. Тук се стреля на посоки.

№19 Да караш колело в София
Не. Не карам колело там, не, не го бутам в 90% от времето.

№20 Да те влече шоубизнеса
Не. Удар срещу югозападна България, последван от ракета „завист“.
Голям ужас е да си от област Благоевград и да идеш в музикално шоу. А от там нататък за острите предмети и въжетата – май е нещо от личните преживявания на авторката.

Сори бейби, напиши си статията по-хубаво, оправи си заглавието, следвай го, давай реални примери, не скачай от една тема в друга в примерите без очевидна връзка между тях. И аз мразя много неща, но поне се аргументирам. Ако си пишеш за София, пиши за София, не го глобализирай, след като не видаш по-далече от съседния блок.

Резултат: 6 от 20

Наблюденията ми като наблюдател

Накратко: Членовете на комисията са като вълци, избирателите са неграмотни. Джунгла от гладни животи, а посредата – кокал власт.

Предлагам на следващия референдум да стои дилемата: На избори да гласуват само вишисти? На по-следващия може да бъде: Членовете на комисията да са политически неутрални сомнамбули.

„Сега като не съм гласувал за референдум, значи че съм гласувал с НЕ, така ли?“ – това ме попита един от застъпниците в секцията. Хората не знаят какво е референдум и не знаят как се гласува за него. Членовете на комисията не питаха избирателите дали искат да гласуват за референдум. Малкото, на които предлагаха да дадат гласа си за извънземнтата технология „електронно гласуване“ бяха принуждавани да влизат повторно в тъмните стаички, а от солидарност, за да не ги карат пак да влизат там, те им казваха, че могат да гласуват там, пред тях, без да влизат в стаичките, и без вота им да бъде таен.

„Ама нали знаеш, че с елекронното гласуване, аз от моя компютър мога да напиша тебе, тебе и тебе.“ – друг коментар на застъпник. Хората си помислиха, че са хакери и могат да манипулират компютърни системи. Не става по този начин обаче. Други скочиха в още по-далечна галактика и си въобразиха пръстов отпечатък при електронното гласуване за уникалност. Никой не е чувал за електронен подпис, цифрови сертификати, персонални кодове и предварителна заявка за онлайн гласуване. Хората смятат, че така вота ще се манипулира по-лесно, а всъщност е доста по-трудно. Мен лично повече ме е страх от офлайн манипулирането.
Сложната система Общински съветник. Бабите нямат идея как се гласува. Могат да гласуват само млади и грамотни хора, които знаят, че първо се избира партия, а после преференция.
Схемата за гласуване с общински съветници я има и на предизборните плакати – два номера: един в квадратчето и един в кръгчето. Но не! Два номера в две квадратчета.

Да не забравя да дам отговорите на въпросите: Не, не се манипулира онлайн гласуване толкова лесно. Не, не си гласувал с НЕ, когато не си гласувал ВЪОБЩЕ. Да, СИК беше в много нарушения. ДА… ЗАСЛУЖАВАМЕ СИ УЧАСТТА.

Смяната на корпоративна идентичност: иновция или стагнация.

Здравейте, аз съм Иван, но от утре ме наричайте Стамат. Избрах това име, защото е ново, грозно, не сте свикнали с него, платих си за да го имам и ще дам луди пари за да ви го набия в главите.

Това се случва с новите идентичности на големите брандове. Да смениш корпоративната си идентичност е като да смениш името си. Много компании периодично сменят идентичността си – дават пари за ново лого, а после още повече пари за реклама на новото си лого. Малко са случаите обаче, когато логото се променя към по-добро. Обикновено новото лого е по-грозно и хората трудно свикват с него. Най-пресния случай е логото на Гугъл – не може да не сте обърнали внимание на грубите букви, които стърчат от екрана ви. Безспорно логото среща доста критика.

Има и компании, които променят логото си с малки детайли, почти незабележими. Вие сигурно не сте забелязали различния шрифт на facebook, забалежим най-вече в буквата А.

facebook2n-1-web

logoredesign29
Ретрото е нещо много хубаво, но само, когато става въпрос за музика. От там нататък ретро чарлстони, ретро преси и ретро лога като „новото“ лого на mtel също не се отличават с естетика.

 

Някои ще ме упрекнат и ще кажат „Защо компанията да не се освежи с нов брандинг?“ Защото обикновено хората са свикнали със нещата, които са се наложили и постоянните промени – на лога, на имена, на пол и на каквото се сетите, не се отразяват добре.
Вие казвате ли Виваком? Или Вивател? А свикнахте ли с Теленор? (тук вече компанията е продадена, за това има ново име)
А представяте ли си утре Мерцедес и БМВ да лъснат с нови лога? (веднъж на сто години мерцедес променят детайли в логото си,  но не и коренно различно лого) Ами да си сменим цветовете на знамето?
Няма нищо лошо един бранд да осъвремени изгледа си, но постоянните премени (не „промени“) показват само, че компанията е несигурна в себе си, сама не се харесва и те самите не държат на своята корпоративна идентичност, а в същото време очакват клиентите да разчитат на тях.

За Ванката.нет – Стамат: Твоят Стамат днес!