Архив по месеци: ноември 2015
Инструктаж за българи: Пазаруване в супермаркет
Тъкмо свикнахме да пазаруваме в големи вериги магазини и те почнаха да се изнасят от страната. В този инструктаж за българи ще ви покажа как се влиза и излиза от голям (и средно голям) магазин.
Приближете магазина. Ако сте с автомобил, паркирайте на свободно място в посоката, указана на маркировката. Не заемайте две паркоместа. Не пракирайте на местата за инвалиди, не паркирайте пред входа.
Огледайте се за колички. Вижте дали са извън или във магазина. Ако влезете през входа НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ОТНОВО ПРЕЗ НЕГО. Вижте къде се намират входа и изхода. НЕ ВЛИЗАЙТЕ ПРЕЗ ИЗХОДА, дори там да се намира касата на EasyPay и да трябва да платите нещо, но „само за малко“.
Да речем, че сте влезли безпроблемно в магазина, пазарували сте или не сте, и идва моментът за излизане.
Ако имате покупки:
Погледнете отворените каси и изберете на коя да се наредите. Сложете разделител с надпис „Следващ клиент“, не смесмвайте покупките си с тези на другите хора, не се прераждайте.
Ако имате само един продукт, другия клиент има много повече, а вие бързате: помолете учтиво дали ще позволи да минете пред него. Обикновено винаги позволяват, а понякога предлагат и сами. Не питайте клиент дали ще ви пусне пред него, ако той също има един продукт. Няма смисъл.
Не оставяйте количката или кошницата преди касата. Вземете я с вас. Ако сте в Кауфланд, касиерките са инструктирани да ви гледат в количките сякаш сте най-долния крадец, който ще остави нещо без да се маркира. Обиждат клиентите (идея: ще им драсна едно писмо по въпроса).
След като сте си взели кошницата или количката с вас, приберете маркираните продукти направо в нея, а не в чанти. Така няма да бавите опашката. Ще може да ги приберете в чанти след като платите. Чантите се плащат.
Ако нямате продукти, но искате да излезете:
Не се бутайте на опашките. Обикновено до касите има изход за клиенти, които не са купили нищо. Огледайте се за такъв изход, ще бъде по-бързо за вас и няма да притеснявате хората. Ако все пак няма такъв изход, преди да бутнете човека пред вас, който е с гръб и не ви вижда, извинете се и попитайте дали може да минете, тъй като нямате покупки. Никой няма да се възпротиви, но ще бъде доста неприятно, ако се бутате в хората из отзаде им без те да ви очакват.
Вече преминахте отвъд касите. МОЛЯ НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ПРЕЗ АВАРИЕН ИЗХОД, дори колата ви да се вижда от прозореца и да е много близо. Тези врати са с аларма и при отварянето им ще задеайствате алармата.
Приятно пазаруване!
Нещо по-страшно от тази статия
Чудех се дали да си изкажа мнението въобще за долната статия (долна, не в смисъла на „намираща се по-надолу“). Хванах всеки един от аргументите, като първите ми впечатления са, че в заглавието пише „20 по-страшни неща от Хелоуин, които ти се случват в България“ (това е линк към статията, можеда прочетете първо нея ако искате, а ако е свалена или преместена вижте моя архив), а всъщност става дума не за България, а конкретно за СОФИЯ. Има неща, разбира се, валидни за страната, но са в едва 6 от 20-те аргумента. Като начало София не е България. Авторката (Антония Антонова) засяга дори читателите си не само като ги описва като селяни в анцузи, но и сама си нарушава един от ужасите си: Ти да му говориш „на вие“, той да ти говори „на ти“ – и това се определя като по-страшно от Хелоуин. Освен, че повечето неща са погледнати от гледната точка на софиянец, те са погледнати и доста от високо – от едни токчета височина. Има неща, които са валидни само за жените като: Да ходиш на токчета по тротоар и Да четеш за болести в БГ МАМА.
№1 Да видиш най-простите си познати в листа за общински съветници
Да, съгласен съм, случвало ми се е. А сега да видим и встъпителната реч: „Обикаляш квартала по анцуг в слънчев и приветлив есенен ден…“ Нали трябваше да говорим на Вие, а също така, описва ме като селчо, който се маа по домашни дрехи навън. Да кажеш, че някой е облечен по този начин, не носи положителна енергия спрямо него. В България това се приема като нещо отрицателно и не може авторката да ръси негативни пръски по читеталите си още на второто си изречение.
№2 Да получиш фактура от Топлофикация, мобилен оператор, ЧЕЗ или друго
Да, съгласен съм. Наистина никой не разчита таблиците.
№3 Да засечеш контрольорска хайка в 84 веднага след летището
Не. Конкретно за София, не засяга никой друг.
№4 Да си/да не си запишеш детето на детска градина
Не. Конкретно за София, тези проблеми се случват само с пренаселената София, в малките градове тази параноя и да я има, тя е вкарана инвитро.
№5 Да ползваш услугите на БДЖ
Да.
№6 Да излезеш от вас по тъмно
Не съвсем. Наскоро не съм попадал на улици и квартали без осветление, освен ако няма авария (лична гледна точка, не знам, авторката може да съзира по-далеч)
№7 Да ходиш на токчета по тротоар
Не. Не ми се е случвало… а и да си признаем – ходенето на токчета само по себе си е ужас и не може да го приписвате на тротоарите, гледали сме клипчета, как жените окуцяват и на свръх равен терен.
№8 Да си студент в НАТФИЗ по избори
Не. Описва се конкретна ситуация.
№9 Да се наредиш на опашка за нещо
Да.
№10 Да се возиш в такси
Не съвсем. Можеше да опише копърките в София – това е по-скоро ужас.
№11 Да свърши ракията
Не. Описано е както „Буквално краят на всичко.“ Отново обижда българите като ги нарича алкохолици. Не виждам смисъл и аз да пиша повече от 3 думи за това.
№12 Да имаш майстор
Не съвсем. Има ги и тези неща, но се редки случаи, преувеличено е.
№13 Да ти звънне съсед на вратата
НЕ. Типично софийско самочувствие. Казва, че не знае дори името на съседа си. Защо да е ужас да ми позвъни на вратата?
№14 Да разходиш чужденец по ВитошКа
Не. Не ми се е случвал този „ужас“, не виждам кое е страшното.
№15 Ти да му говориш „на вие“, той да ти говори „на ти“
Да. Дори и смесенето вие-ти съм чувал
№16 Да те питат „нямаш ли по-дребни“
Да. Това е и страхът от фалшиви банкноти, придружен с българска злоба. Една продавачка не пожела да ми развали 10 лв., че дребните й били малко, но когато купих дъвки, имаше да ми върне.
№17 Да ти се допишка на улицата
Да, да да – софийско ДА! Именно там веднъж щях да им опикая жълтите архаични сгради около Св. Неделя докато намеря тоалетна. Иначе да бъда честен – НЕ. Това е аргумент за София конкретно. На другите места в страната има и обществени тоалетни и заведения, а за не-клиенти на заведението има такса, макар, че все по-рядко взимат пари за това.
№18 Да четеш за болести в БГ МАМА
Не съвсем. Реклама +неподходящ пример + негативизъм. Аз поне като съм хейтър гледам да се агументирам и следвам някаква логика. Тук се стреля на посоки.
№19 Да караш колело в София
Не. Не карам колело там, не, не го бутам в 90% от времето.
№20 Да те влече шоубизнеса
Не. Удар срещу югозападна България, последван от ракета „завист“.
Голям ужас е да си от област Благоевград и да идеш в музикално шоу. А от там нататък за острите предмети и въжетата – май е нещо от личните преживявания на авторката.
Сори бейби, напиши си статията по-хубаво, оправи си заглавието, следвай го, давай реални примери, не скачай от една тема в друга в примерите без очевидна връзка между тях. И аз мразя много неща, но поне се аргументирам. Ако си пишеш за София, пиши за София, не го глобализирай, след като не видаш по-далече от съседния блок.
Резултат: 6 от 20