Архив по месеци: ноември 2015

Вярвате ли на твърденията, прочетени в интернет?

Вярвате ли на твърденията, прочетени в интернет?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

charts-3sunw-c

Инструктаж за българи: Пазаруване в супермаркет

Тъкмо свикнахме да пазаруваме в големи вериги магазини  и те почнаха да се изнасят от страната. В този инструктаж за българи ще ви покажа как се влиза и излиза от голям (и средно голям) магазин.

Приближете магазина. Ако сте с автомобил, паркирайте на свободно място в посоката, указана на маркировката. Не заемайте две паркоместа. Не пракирайте на местата за инвалиди, не паркирайте пред входа.

12011213_572348722922045_134329396992618542_n 11429813_534457990044452_3395920935713155319_n 934842_436658116491107_8566925413816256194_n

Огледайте се за колички. Вижте дали са извън или във магазина. Ако влезете през входа НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ОТНОВО ПРЕЗ НЕГО. Вижте къде се намират входа и изхода. НЕ ВЛИЗАЙТЕ ПРЕЗ ИЗХОДА, дори там да се намира касата на EasyPay и да трябва да платите нещо, но „само за малко“.

Да речем, че сте влезли безпроблемно в магазина, пазарували сте или не сте, и идва моментът за излизане.

Ако имате покупки:
Погледнете отворените каси и изберете на коя да се наредите. Сложете разделител с надпис „Следващ клиент“, не смесмвайте покупките си с тези на другите хора, не се прераждайте.

Ако имате само един продукт, другия клиент има много повече, а вие бързате: помолете учтиво дали ще позволи да минете пред него. Обикновено винаги позволяват, а понякога предлагат и сами. Не питайте клиент дали ще ви пусне пред него, ако той също има един продукт. Няма смисъл.
Не оставяйте количката или кошницата преди касата. Вземете я с вас. Ако сте в Кауфланд, касиерките са инструктирани да ви гледат в количките сякаш сте най-долния крадец, който ще остави нещо без да се маркира. Обиждат клиентите (идея: ще им драсна едно писмо по въпроса).
След като сте си взели кошницата или количката с вас, приберете маркираните продукти направо в нея, а не в чанти. Така няма да бавите опашката. Ще може да ги приберете в чанти след като платите. Чантите се плащат.

Ако нямате продукти, но искате да излезете:
Не се бутайте на опашките. Обикновено до касите има изход за клиенти, които не са купили нищо. Огледайте се за такъв изход, ще бъде по-бързо за вас и няма да притеснявате хората. Ако все пак няма такъв изход, преди да бутнете човека пред вас, който е с гръб и не ви вижда, извинете се и попитайте дали може да минете, тъй като нямате покупки. Никой няма да се възпротиви, но ще бъде доста неприятно, ако се бутате в хората из отзаде им без те да ви очакват.

Вече преминахте отвъд касите. МОЛЯ НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ПРЕЗ АВАРИЕН ИЗХОД, дори колата ви да се вижда от прозореца и да е много близо. Тези врати са с аларма и при отварянето им ще задеайствате алармата.

Приятно пазаруване!

Нещо по-страшно от тази статия

hell-sofia

Чудех се дали да си изкажа мнението въобще за долната статия (долна, не в смисъла на „намираща се по-надолу“). Хванах всеки един от аргументите, като първите ми впечатления са, че в заглавието пише „20 по-страшни неща от Хелоуин, които ти се случват в България“ (това е линк към статията, можеда прочетете първо нея ако искате, а ако е свалена или преместена вижте моя архив), а всъщност става дума не за България, а конкретно за СОФИЯ. Има неща, разбира се, валидни за страната, но са в едва 6 от 20-те аргумента. Като начало София не е България. Авторката (Антония Антонова) засяга дори читателите си не само като ги описва като селяни в анцузи, но и сама си нарушава един от ужасите си: Ти да му говориш „на вие“, той да ти говори „на ти“ – и това се определя като по-страшно от Хелоуин. Освен, че повечето неща са погледнати от гледната точка на софиянец, те са погледнати и доста от високо – от едни токчета височина. Има неща, които са валидни само за жените като: Да ходиш на токчета по тротоар и Да четеш за болести в БГ МАМА.

№1 Да видиш най-простите си познати в листа за общински съветници
Да, съгласен съм, случвало ми се е. А сега да видим и встъпителната реч: „Обикаляш квартала по анцуг в слънчев и приветлив есенен ден…“ Нали трябваше да говорим на Вие, а също така, описва ме като селчо, който се маа по домашни дрехи навън. Да кажеш, че някой е облечен по този начин, не носи положителна енергия спрямо него. В България това се приема като нещо отрицателно и не може авторката да ръси негативни пръски по читеталите си още на второто си изречение.

№2 Да получиш фактура от Топлофикация, мобилен оператор, ЧЕЗ или друго
Да, съгласен съм. Наистина никой не разчита таблиците.

№3 Да засечеш контрольорска хайка в 84 веднага след летището
Не. Конкретно за София, не засяга никой друг.

№4 Да си/да не си запишеш детето на детска градина
Не. Конкретно за София, тези проблеми се случват само с пренаселената София, в малките градове тази параноя и да я има, тя е вкарана инвитро.

№5 Да ползваш услугите на БДЖ
Да.

№6 Да излезеш от вас по тъмно
Не съвсем.
Наскоро не съм попадал на улици и квартали без осветление, освен ако няма авария (лична гледна точка, не знам, авторката може да съзира по-далеч)

№7 Да ходиш на токчета по тротоар
Не
. Не ми се е случвало… а и да си признаем – ходенето на токчета само по себе си е ужас и не може да го приписвате на тротоарите, гледали сме клипчета, как жените окуцяват и на свръх равен терен.

№8 Да си студент в НАТФИЗ по избори
Не. Описва се конкретна ситуация.

№9 Да се наредиш на опашка за нещо
Да.

№10 Да се возиш в такси
Не
съвсем. Можеше да опише копърките в София – това е по-скоро ужас.

№11 Да свърши ракията
Не.
Описано е както „Буквално краят на всичко.“ Отново обижда българите като ги нарича алкохолици. Не виждам смисъл и аз да пиша повече от 3 думи за това.

№12 Да имаш майстор
Не съвсем. Има ги и тези неща, но се редки случаи, преувеличено е.

№13 Да ти звънне съсед на вратата
НЕ.
Типично софийско самочувствие. Казва, че не знае дори името на съседа си. Защо да е ужас да ми позвъни на вратата?

№14 Да разходиш чужденец по ВитошКа
Не.
Не ми се е случвал този „ужас“, не виждам кое е страшното.

№15 Ти да му говориш „на вие“, той да ти говори „на ти“
Да. Дори и смесенето вие-ти съм чувал

№16 Да те питат „нямаш ли по-дребни“
Да. Това е и страхът от фалшиви банкноти, придружен с българска злоба. Една продавачка не пожела да ми развали 10 лв., че дребните й били малко, но когато купих дъвки, имаше да ми върне.

№17 Да ти се допишка на улицата
Да, да да – софийско ДА!
Именно там веднъж щях да им опикая жълтите архаични сгради около Св. Неделя докато намеря тоалетна. Иначе да бъда честен – НЕ. Това е аргумент за София конкретно. На другите места в страната има и обществени тоалетни и заведения, а за не-клиенти на заведението има такса, макар, че все по-рядко взимат пари за това.

№18 Да четеш за болести в БГ МАМА
Не съвсем. Реклама +неподходящ пример + негативизъм. Аз поне като съм хейтър гледам да се агументирам и следвам някаква логика. Тук се стреля на посоки.

№19 Да караш колело в София
Не. Не карам колело там, не, не го бутам в 90% от времето.

№20 Да те влече шоубизнеса
Не. Удар срещу югозападна България, последван от ракета „завист“.
Голям ужас е да си от област Благоевград и да идеш в музикално шоу. А от там нататък за острите предмети и въжетата – май е нещо от личните преживявания на авторката.

Сори бейби, напиши си статията по-хубаво, оправи си заглавието, следвай го, давай реални примери, не скачай от една тема в друга в примерите без очевидна връзка между тях. И аз мразя много неща, но поне се аргументирам. Ако си пишеш за София, пиши за София, не го глобализирай, след като не видаш по-далече от съседния блок.

Резултат: 6 от 20