Архив по месеци: януари 2018

Говорите ли Soffish – ленгуиджът на софЯнците.

Fun, Spirit, What the hell

Наричам го Soffish. Това е диалект, който се говори в София, предимно от по-новото поколение. „Но в София не се говори диалект!“ – Сѐдни са малко на т’ва жълто паве да ти о̀бясна нещо: Диалектът е разновидност на езика и се използва за неформално общуване между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност. (Любопитните на тема диалект ще си намерят подробностите в Уикипедия)

Мислех да пиша за този нов „език“ още преди няколко години, когато чух две момичета да си говорят в мола: „А той е много скини“ (и отминаха). Не чух продължението на разговора (не, че ме интересуваше). Тогава се замислих кога за първи път съм чувал някой да говори така. Преди повече от 10 години в някакво предаване по телевизията едни дами бяха излезли да разясняват нещо за рака на гърдата. Насърчаваха жените да си направят изследвания:

„Просто си го запишете в скеджъла и го направете“.

Друг път мои бизнес партньори от София ми написаха „Дай ми landline“, тъй като не можеха да се свържат с мен на мобилния телефон. Но истински се нахъсах да опиша езика Soffish, когато преди няколко дни разговарях със софиянец и от обща култура се попитахме един на друг „как мина денят ти“.

Някакви колове за някакви си политики. Предположих, че колове вероятно е дума на Soffish от английската дума за обаждане call (кол), но тъй като животът ме е научил да не правя прибързани изводи, реших да попитам. Да, интиуицията ми не ме беше подвела. Обаждания.

Тук почва да ме човърка обаче следното:
Какви процеси протичат в главите на тези хора, за да предпочетат дума на чужд език?

БЯЛ РЕД: *
Навлизам в психологията, а тази тема ми е чужда, не съм се консултирал с някой, който е запознат с поведението на хората и разсъжденията ми по темата са единствено от провинциалния ми български ум с цялото ми уважение и любов към английския език.
В най-ранната си форма лингвистиката (науката за езика) е била част от философията. Аз нямам никакви познания по психолингвистика и социолингвистика и не знам дали тези науки дават отговори на някои въпроси, които си задавам.

*Нарочно съм написал „бял ред“. То е бел ред – бележка на редактора, пък аз съм си и автора даже. Но софийския език не търпи така свободно е-та. Бел е селско, казва се бял. Даже на софийски език се казва и бяли, а не бели, както по принцип е правилно. Както веднъж каза сестра ми зе един човек: Толкова културно говори, че още малко и ще каже нящо.

Това с нящо ме подсети и за диалекта в Пирин (селата Катунци, Петрово, с. Пирин) – там всяко е се променя на я. Включително и на думата нящо, Пятрово и т.н. Когато човек чуе този диалект, в началото може да помисли, че е чист книжовен български език, тъй като се различава от говора в югозападна България където се казва „Нема голем бел леб“.

Връщам се пак на темата: не разполагам с много примери на Soffish (и се радвам за което), тъй като рядко отивам в столицата и избягвам до колкото мога контакти с високомерни софиянци.

Моля разграничете Soffish от съвременния софийски език. Soffish се сформира от съвременен софийски език + английски език.

Съвременен софийски език се разпознава лесно:

– Няя ти каа (няма да ти кажа)

– Ей, ский къв чипик (скивай какъв чипик ->виж каква обувка)

Защо обаче хората говорят различно?

Наблюденията ми показват, че чрез говора си човек издава информация за себе си. Например колко е интелигентен, от къде е, колко е богат. Още на първично ниво – един език без диалекти и акценти издава човека от къде е. Дори без да говорите този език. Повечето ще разпознаят френски, италиански, японски, руски, английски (британски / американски) и други. А носителите на самия език могат да разпознаят и от кой регион е човека. В България можем да разберем кой е от северна България, кой е от Варна, Бургас, Стара Загора, Видин, Кюстендил, Петрич, Благоевград. В Америка могат да разпознаят не само от кой щат са хората, но и дали са емигранти от Мексико или пък са негри (също както ние си разпознаваме хай ци-гаа-ните).

Наблюденията ми в още по-близък план на различните говори ми показват дори, че има още повече разлиики, макар и незабележиме за „невъоражено ухо“. Давам пример с диалектите в Банско и Разлог, които имат много общи черти, но и много различия. И ще се фокусирам върху говора в Петрич. Макар да звучи почти еднакво във селата около Петрич, забелязвам, че повечето села имат нещо, по което се отличават. Например от Дрангово до Марикостиново се казва ме вместо ми и те вместо ти. „Тоо ме е батко“ (Тоя ми е батко). Удължението на последната гласна е характерно за целия регион на Птерич. Тоо / Таа (тоя / тая) или в изречения: Тва нѐ ли тий от мен? или Тва твойто лий?. В по-близките до Македония планински селца съм чувал и дните от седмицата да звучат като на македонски: четвърток петок.

Там, където се говори един и същи диалект се наблюдават разлики. Сякаш чрез говора си човек казва „Аз съм от еди-кое-си село“.

Това се използва и като похват в литературата. Авторите например вместо да дават обяснения за героя си го оставят да говори, а читателя си прави изводите за това какъв е човека по неговия говор и неговите мисли.

Защо софиянеца би предпочел да каже „Запишете си го в скеджъла“, „Той е много скини“ и „После някакви колове“?

По този начин с говора си той демонстрира, че знае английски. Че до такава степен е потънал в този език и толкова много го използва, че едва ли не е забравил как беше думата на български. Или пък… думата на английски описва много по-добре това, което иска да каже той! Ето тук ще го подкрепя в употребата на дума на английски език, когато тази дума няма аналог в българския. Но пък колове? Скеджъл? Скини? Айде стига. Как ще ти хрумне  да използваш кол вместо обаждане в нормалната реч!?

Друга причина за употребата на англицизми в речта е, че те наподобяват терминология.
„Ооо, ти си умен?!“

Терминологията е взаимствана основно от английски и латински език. Когато две алерголожки си говореха на „неразбираем език“ не ми беше трудно да разбера, какво значи, че хапчето, което те коментараха, се приема сублингвално (подезично). Няма проблем разбира се, да използвате терминология с колегите си или където това е необходимо, но не и да имитирате терминология, която не съществува. Езикът също ми помогна да отговоря на въпроса „Къде се намират остеоцитите“, когато мой приятел беше студент първи курс по медицина и препитваше неговия съквартирант. Той не можа да отговори. Аз казах в костите. Направих връзка с думата остеоцити и заболяването на костите – остеопороза.

Когато в езика Soffish се използват чуждите думи, така сякаш са си български, едва ли не казват „Виж колко съм умен, знам думи, които ти не знаеш“. А повечето хора не биха попитали „какво значи това“. Ще се смачкат вътрешно в себе си и ще си кажат „Колко съм тъп, нямам представа какво казва, а той е умен щом знае тези толкова сложни купешки думи“. А всъщност те са сноби, които не се различават по нищо от обикновен мангал, който говори цигански и като стигне до дума, която не знае я казва на български.

Не правете прибързани изводи също както не направих и аз със колове. Подбирайте думите си внимателно. Говора издава много. Не само казва къде живееш, но казва също и какво ти е възпитанието, каква ти е културата, какви комплекси имаш, колко си умен или на колко умен искаш да се направиш.

Мълчанието е злато.

Теория на клюките

Fun, Spirit, Technologies, What the hell

Вероятно сте се чудили как понякога се говорят неща, в които няма нищо вярно. Обикновено нещата стават като в приказката за Пепеляшка – в една от версиите пантофката й станала стъклена, но това не е най-важното. Самата приказка има над 500 различни варианта. Така е с абсолютно всичко, което се предава от уста на уста (и не само).

Вчера видях, че един нощен клуб във Велико Търново няма да работи през уикенда, заради убийство на бизнесмен от града. Тъй като не съм запознат проверих в Google. Излязоха три новини – в първата пишеше, че десетки са се събрали да го изпратят, във втората стотици, а в третата хиляди.

Преди два дни се бяхме събрали с приятели. Забелязах новите очила на момиче от компанията. Пошегувах се, че носи Google Glass предвид това, че самата тя е доста любопитна (разграничете любознателна като термин). И тук се включи братовчед ми и каза: „Някакъв е измислил едни очила, с които учиш чужд език за две седмици“. Ето я невярната и фалшива клюка. Но как се е получила?

В социалния боклук (Facebook) върви реклама на нов метод за бързо изучаване на чужди езици, който ползва снимка на Google Glass (използват се и други стокови* изображения за тази реклама). Без да кликва въобще на рекламата, братовчед ми – самият Шерлок Холмс, сглобява пъзела и решава, че точно това е новото изобретение – очилата, слагаш ги и за две седмици почваш да говориш свободно мандарин.

И не е само той, който ползва тази щампа за „сглобяване“ на много „истини“. Трябва ти картинка и въображението ти само започва да си съчинява историята благодарение на „богатата“ ти обща култура и „безпогрешния“ ти нюх.

За да разбереш, че някой е пред самоубийство например е достатъчно да видиш, че е публикувал сърцераздирателна балада във Фейсбук.

Да се върнем сега на това, което ви пречи да прозрете истината. Кликнете на рекламата на Google Glass, която твърди, че ще проговорите китайски език. Вижте дизайна на уебсайта. Не се различава по нищо от всеки един продукт, който обещава плочки на корема за 3 седмици и по-голям пенис с 3 до 6 см. само за 14 дни.

„Но, историите в него са реални! Вижте как Атанас Попов разказва за неговия опит.“ Всъщност, ако проверите изображението в Google search by Image ще видите, че това е стокова фотография* и снимката на този „Атанас“ излиза на доста места в мрежата.

Същото е и с останалите измислени лица в уебсайта (и не само в този). „Но това е блог и аз мога да оставая коментар, което значи, че всички други коментари са истински от реални хора в България!“ Не, всъщност когато оставите коментар ще го видите само вие от вашия браузър, тъй като коментара се запаметява с cookie (бисквитка) и никога не става публичен. Това говори ли ви, че сайта е фалшив? Да. Тръгвате да излизате, но НЕЕЕ, почакайте, само сега оферта! Ако поръчаш в следващите 2 мин. ще получиш огромна отстъпка.

В крайна сметка няма очила, а мултимедийни флаш карти според сайта. Стига да ви се чете и ще разберете.

flashkarti

Но повечето хора не обичат да четат. Те гледат картинките и сглобяват информацията. Толкова разчитат на зрението си, че не знаят колко са слепи всъщност. Така една позната не си избра нищо от менюто на един ресторант, защото нямало картинки.

Въпроса ми е – а като има картинки да не би да ви дават точно това, като на снимките? Стокова фотография. Да – всички сандвичи са еднакви, но на витрините стоят бургерите на McDonald’s.

* Стоковите изображения се предоставят от т.нар. банки на изображения. Всеки може да се снабди с необходимите снимки срещу малка такса.

Любими цитати от „Произход“ на Дан Браун

Spirit

Прочетох книгата на английски, защото смятам, че се губи доста от уникалния изказ на автора и дори от смисъла на текста.

Цитатите са английски, но съм ги превел и на български. Не съм ползвал официалния превод на книгата, за който смятам, че на места е малко неточен.

Dan Brown Origin

I began our talk by simply telling them the truth – that I had always considered religion as a form of mass delusion, and that as a scientist, I found it difficult to accept that billions of intelligent people rely on their respective faiths to comfort and guide them.

Така започна разговора ни, просто им казах истината – че винаги съм смятал религията за масова заблуда и, че, като учен, за мен е трудно да приема, че милиарди разумни хора разчитат на съответните им вероизповедания да им помагат и да ги водят.

Köves always found it ironic that humans, despite being God’s most sublime creation, were still just animals at the core, their behavior driven to a great extent by a quest for creature comforts. We comfort our physical bodies in hopes our souls will follow. Köves spent much of his time counseling those who overindulged in the animal temptations of the body – primarily food and sex – and with the rise of Internet addiction and cheap designer drugs, his job had grown more challenging every day.

Кьовеш винаги е смятал за иронично, че въпреки че хората са най-върховното творение на Бог, те все още вътре в себе си са животни. До голяма степен поведението им е водено от това да се задоволят. Задоволяваме телата си с надеждата, че по този начин ще задоволим и душите си. Кьовеш прекарваше голяма част от времето си в консултации на тези, които си угаждаха прекалено много с животинските нужди на тялото, преди всичко храна и секс, а с нарастването на интернет пристрастяването и евтината дизайнерска дрога, ден след ден работата му се превръщаше във все по-голямо предизвикателство.

We are now perched on a strange cusp of history, Edmond continued, a time when the world feels like it’s been turned upside down, and nothing is quite as we imagined. But uncertainty is always a precursor to sweeping change; transformation is always preceded by upheaval and fear. I urge you to place your faith in the human capacity for creativity and love, because these too forces, when combined, possess the power to illuminate any darkness.

В момемнта сме кацнали върху особен момент от историята, Едмънд продължи, време, в което изглежда, че светът е наопаки и нищо не е така както сме си го представяли. Но несигурността винаги е предшествала помитащата промяна, а промяната винаги е предшествана от катаклизъм и страх. Насърчавам ви да насочите вярата си в способността на хората да създават и да обичат, защото тези две сили, в комбинация, притежават силата да осветят всяка тъмнина.

Skip church. You’re too old for fairy tales.

Пропуснете църквата. Прекалено големи сте за приказки.

In the beginning, man created God.

В началото човекът създаде Бог.

And while it may be politically correct to give the views of science and religion equal respect, this strategy is dangerously misguided. Human intellect has always evolved by rejecting outdated information in favor of new truths. This is how the species has evolved. In Darwinian terms, a religion that ignores scientific facts and refuses to change its beliefs is like a fish stranded in a slowly drying pond and refusing to flip to deeper water because it doesn’t want to believe its world changed.

Докато може и да бъде политичиски коректно по еднакъв начин да се уважават научните и религиозните възгледи, то тази стратегия е опасно погрешна. Човешкия разум се е развивал винаги като е отхвърлял стара информация за сметка на нови факти. По същия начин са еволюирали видовете. Според Дарвин, религия, която отхвърля научни факти и отказва да промени своите вярвания е като риба, заседнала в пресъхващо езеро и отказва да скочи в по-дълбоки води, защото не иска да повярва, че нейния свят се е променил.

Love is from another realm. We cannot manufacture it on demand. Nor can we subdue it when it appears. Love is not our choice to make.

Любовта е от друго царство. Не можем да се влюбим по команда, нито пък да я потиснем, когато се появи. Любовта не е въпрос на избор.