Архив по месеци: юли 2018

Пише: на мама и тате умникът

Отварям компютъра в офиса и браузърът ми натрапва няколко правоъгълника с последните отваряни сайтове. Преди мен(е), някой е чел онлайн вестник. Онлайн изданията имат един голям недостатък – в никаква употреба не могат да ти влязат…

„24 часа“ са публикували статия на Диляна Цeнова със заглавие „На мама и тате простакът“.
Реших да прочета кой е този простак, но статията е много обширна и освен, че обхваща по някой обикновен простак се простира и до простаци от ранга на вицепремиера. На въпросния простак и името не му знаех и като търсех в Google кой затваря Cacao Beach и Bedroom само копирах името му. Накрая го запомних, когато веднъж ми казаха, че го наричат Далавери Симеонов. Статията се простира и до това колко е хубав соца, но със забележка, че не е хубаво така да се говори.

Прочетох за две пикли, които се сбили и ги давали по телевизията, нямало вече кръжоци като във соца „а едно време какво беше“… Първо – браво на тези телевизии бе де*а, почнали са да снимат и хора, не само кучета. Знаете ли, че неразбирателства в поколенията винаги ще има? Светът се променя и едно време не е имало тези неща, които ги има днес. Не си натрапвайти носталгията  с аудио касети, днес имаме MP3. Когато аз бях малък отново ми милееха по соца и ми казваха, че едно време децата са ги били с пръчка в училище. Към това ли да се върнем? Кръжоци ли? Сега е лятна ваканция. Съжалявам – нечовешко е да учиш или да работиш нон стоп. На човек му трябва почивка. А, добре, разбирам, не говорите за лятната ваканция, искате кръжоци в училище. Е, няма. Когато аз бях ученик в училище имахме ЗИП. Задължително избираем предмет. Това означава, че трябва да си избера предмета, но задължително. Всъщност задължително ми го избираха. Само двама души от класа имахме интерес към този предмет, който бяхме писали в молбите, а останалите нямаха интерес към никой предмет (не може да има ЗИП с двама души). Накрая ни сложиха да учим химия и биологоия като ни обясниха, че на учителката не й достига хорариум и няма да взима пълна заплата, и ако може да влезем в положение. Отплащаха ни се с добри оценки.

Със поменаване на други видни простакеси като на Орхан Мурад дъщеря му, загинала жена заради селфи (все неща, които не искам да знам, защото не гледам телевизия), статията завършва с пример за неграмотна административна служителка, която казала, че И и Й са едно и също и все се чете Йордан.

Накратко: виновни сме, че на днешните деца не им осигуряваме кръжоци и соц изживяване, те от своя страна стават разпасани неграмотни простаци (а пък не може да съберем деца – и преди и сега – с двама души кръжок не се прави). Лоши незавършили училище и прости хора винаги е имало – и в миналото, и в бъдещето. Днес ги наричаме батки, преди бяха борци (днес завършват, но всички знаем как).

Пак поглеждам към заглавието: на мама и тате простакът, ще звуча малко сексистки, но повечето примери са всъщност за на мама и тате простачката.

Авторката на статията е възмутена и от фактът, че се назначават хора с купени дипломи. Малко и за тях:

Купуаването на фалшиви дипломи и… криенето на истински.

Защо се купуват дипломи и се назначават хора на такива постове? Защото искахме да променим фактът, че в общините работят неграмотници и решихме: вече ще има само висшисти на тези позиции, за да не се оплакват бизнесмените за Й – не е буква от българската азбука (или поне на фонетик не излиза) и така се роди купуването на дипломи. Сами си го измислихме.
За съжаление висшето образование не е критерии за грамотност и може би учрежденията (и фирмите) би трябвало сами да си провеждат тестове (и обучения), ако искат квалифициран персонал вместо да им приемат купените папируси.

Днес обаче се наблюдава и един друг феномен. Криенето на образование. Да – отново измислено от самите нас. Да обясня:

Мой приятел ми казва:
– Кандидатствам за работа, дано да отговарям на изискванията. Трябва да им изпратя копие от дипломата си за средно образование.
– Но защо дипломата за средно – възкликнах аз – нали имаш висше образование, то е повече от средното!

Ще се досетите ли? Обявената позиция е за хора със средно образование и за това въпросния висшист ще скрие фактът, че име висше. Добре дошли в страната на чудесата. Изглежда, че проектът е за осигуряване на работни позиции за хора със средно образование, понеже сигурно някой е решил, че висшистите си намират работа по-лесно. После се питаме защо висшистите гладуват. Виждаш ли, мамо, а ти ми викаше „Учи бе, Иване“.

PayPal и обмяната на валута: как да избегнем високия курс

PayPal се ползва с изключително високо доверие при обработването на плащания. Предимствата са, че компанията предага силна защита на потребителите си, а те от своя страна няма нужда всеки път да въвеждат данните от кредитната си карта, а просто потребителско име и парола.

Доверието в PayPal, обаче, се поставя под въпрос при две положения:

1. Когато искат да докажеш, че си ти.

Преди около година, поради нови изисквания PayPal искаха да се изпраща отново информация за идентичност (лична карта) и доказателство за местоживеене. За да им докажа къде живея те не искат просто обикновено писмо, адресирано до мен, а искат месечна сметка. За съжаление нито една месечна сметка не пристига на моя адрес. Телефонът ми е на името на фирма, банката отдавна не изпраща писма с месечни извлечения, а тока е на името на баща ми. Когато попитах в ЧЕЗ как да сменя получателя в писмата им, те ми отговориха, че имота трябва да бъде на мое име. В крайна сметка доказах, че съм аз и къде живея. Питате как? Ами… Нещо като Галилео Галилей – бях поставен в положение, в което да твърдя, че Земята не се върти. Все пак PayPal имат неоснователни изисквания: представете си семейство с 3 акаунта в PayPal, кой коя месечна сметка ще изпрати като доказателство? А и в днешно време почти нищо не пристига вече на хартия, освен брошури и реклами.

2. Когато обменят валута.

Какво става с нашите левове, когато плащаме във валута? Ако платим с карта на физически POS терминал при търговец в чужбина, търговецът ще направи заявка към картата ни във валута. Тази информация пристига в банката и ни се удържа сума в лева според курса за деня, а търговецът си получава сумата във валутата на неговата държава. Обикновено, когато транзакцията се обработи след 2-3 дни се вижда разлика в сумата (+/- няколко стотинки).

По същия начин стоят нещата и когато това става в интернет с виртуален ПОС терминал. Напоследък, обаче, забелязах, че PayPal показва колко ще струва транзакцията в лева. Другото, което ми направи впечатление е, че сумата в лева не се променя след няколко дни, когато транзакцията е обработена. Това малко ме усъмни, защото винаги съм имал разлики от няколко стотинки, но с дребни суми от 5-10 долара в eBay човек не може да се усети какво всъщност се случва. Тогава дойде момент, в който трябваше да купя самолетен билет за моя позната. Струваше 163 EUR (~317 лв.). Казах й да ми даде 320 лв. за билета. Реших да платя с PayPal, за да не търся банковата карта и да въвеждам цифрите, все пак си е същата работа (или така си мислех). На последната стъпка PayPal ми показва сума в лева: 333 лв. (спестявам стотинките, ще работим с кръгли суми). Това обаче е 16 лв. повече отколкото очаквах. Все пак платих като очаквах след 2-3 дни сумата да бъде приравнена. Уви, транзакцията беше обработена и сумата остана същата като в началото. Това не беше курс на еврото 1.96 лв., а беше всъщност 2.05 лв. Реших да попитам какво става. Знам, че банката прави валутната обмяна и транзакциите се обменят на възможно най-изгодния курс, но тук май имаше грешка. Обадих се да попитам и за моя изненада те ми казаха, че транзакцията не е във валута, а в лева. Това автоматично означаваше, че PayPal са ме набутали с курса на еврото. Следваща стъпка беше да се свържа с PayPal. Отговориха много бързо. Обясних проблема по email и те ми казаха, че за мое „удобство“ ползват трети страни за преобразуване на валута, за да знам колко точно ще платя, иначе няма да имам представа колко ще ми излезе сумата, докато банката ми не обработи транзакцията (банката я обработва на далеч по-изгоден курс за мое „неудобство“). Също така ми обясниха как да сменя опцията за валутно преобразуване. При самото плащане имам опция да избера дали те да ми направят преобразуването или да се насоча към стаята на тайните и незнайния курс на моята банка издател. А също така в интернет открих и как да си преобразувам предварително одобрените плащания (pre-approved payments). И това не е всичко. Не само, че отговориха в рамките на час-два, но асистентът, който се представи с българско име, но писахме на английски, направи жест към мен като ми възтанови разликата в сумата според курса, който очаквах и в моя акаунт се появиха 8 EUR компенсация. Бях очарован!

PayPal не случайно се ползва високо име и авторитет. Има защо. Това в България няма да се случи.

А тази статия е, за да ви предпазя от подобни неудобства и да не ви хващат еврото на 2.05 лв.

Ето информация и за плащането, което направих след като знаех как да си преобразувам валутата:



50 USD първоначално бяха отразени от банката 84.03 лв., а по-късно, след обработката на транзакцията, окончателната сума стана 84.14 лв.
Това е 1,6828 за 1 USD или 0,594247682 USD за 1 лев.

А според курса, който виждате на снимката: 1 лев е 0,572041473 USD това ще означава 87.40 лв., което е разлика от 3.26 лв. в мой ущърб.

Ето как изглежда транзакцията преди да бъде обработена и след това: