Мрачната, сива и депресираща София за поредна година посрещна бегачи от целия свят за състезанието под крилото на унгарската авиокомпания Wizz Air. Бързам да си напиша заключението още в началото: и организацията на състезанието е като организацията на полетите*.

Накратко:

• Няма ваучери за полетите на Wizz Air
• Няма медали за всички завършили участници
• Не дават вода на всички пунктуве на състезателите на 10 км
• На финала се наредих на опашка да го пресека

Бяха ме предупредили, че в миналите години медалите за финиширалите участници не стигат и ги раздават по-късно (по пощата!). Надявах да са си взели поука от пропуските и да не ги повтарят, а също така смятах и че за мен не е проблем да ми дадат медала по-късно без да подозирам, че чувството хич не е приятно.

И тази година отново нямаше медали за всички. И това включва мен, иначе ако бях взел медал сигурно щях да съм като останалите медалисти – усмихнат и щастлив и да тръбя наляво и на дясно колко е било хубаво на маратона. Беше, но за бързите. Това е доста разочароващо за някой, който се е предизвикал да участва в това състезание и е бил път до София специално за това, като например аз, проклетникът. Разбира се, тук идва някой, който да каже „ама ние не бягаме за награди“ (най-често вече взел награда). Е аз бягам за награда, особено когато съм се записал на състезание и съм платил такса за участие. Но за организаторите на Wizz Air Marathon Sofia е по-важно да съберат колкото се може повече такси за участие без да са подготвени с обещаните награди.
Обяснявам си го с простата причина да се тупат в гърдите, че тази година са се записали още повече участници и колко популярно е станало състезанието. Да, обаче не е редно да се приемат още регистрации, ако не са осигурени съответните награди за тях. Но това е типична самолетна практика – да се продават повече билети за един полет отколкото са местата в самолета. Само че ако това се случи, на хората, които се откажат от полета се предлагат компенсации. А ето една друга самолетна практика: когато се допусне грешка в авиацията се вземат мерки тя повече да не се повтори. А не да продължи да се повтаря.

Софийския маратон без ваучери за полетите на Wizz Air

Ваучери за Wizz Air също не бяха осигурени, както беше обещано и те ще се пращат допълнително. Гафове с тях е имало също в минали години: веднъж се дават със стартовия пакет, веднъж се дават само на финиширилите, веднъж се дават с изтекъл срок на валидност. Или като тази година – не се дават въобще.

Не дават вода на състезателите на 10 км

Обещаха тази година водата да не свърши. И тя не свърши, защото не я даваха. Повечето пунктове бяха за бегачите на 21 и 42 км., а на тези на 10 км. не даваха вода навсякъде. На мен лично не ми трябва вода на 10 км., но на едно момче пред мен два пъти му отказаха вода. Момчето протягаше ръка, а ДОБРОволците размахваха пръст за „не“ (все пак спазваха инструкции), защото момчето тичаше на 10 км., а водата се пазеше за тези на маратон и полумаратон. Накрая един бегач, който беше на 21 км. взе вода и му я даде. Как не ги е срам! Бегачите, които пък взеха вода коментираха след състезанието, че им е било много неудобно да вземат цяла бутилка, да отпият 2-3 глътки и да я изхвърлят. Упрекваха ги, че не е в чаши. Естествено, че един бегач няма да се натумка с половин литър вода докато тича.
Така проблема с водата беше решен – за да може да стигне, не се даваше на всеки, който имаше нужда.

На мен вода не ми трябваше, но исках 2 прости неща. Да финиширам и да взема медал.

На финала се наредих на опашка да го пресека

Стигнах до финиша и вместо да го мина с максимална скорост и пулс 200 bpm, аз се наредих на опашка и преминах финиш линията на малки стъпки докато бавно се мести опашката, на която се раздаваха медали и преди да успея да взема медал извадиха ламинираните хартийки.

Хаос в гардероба

Хората, които са оставили вещи в гардероба са чакали над час и половина да си ги вземат.

Това е най-лошо организираното състезание, на което някога съм бил и повече никога няма да се запиша на него!

Разбира се, имаше и доволни – тези, които бяха по-бързи и си взеха медалите. Те не намериха никакъв кусур на организацията, но не всички сме кенийци.    

Публикацията им в Instagram:

Поради огромния брой заявки в последната седмица преди маратона, не всички получиха на място оригиналните си възпомeнателни медали.

Тези които получиха временни медали днес, ще могат да получат своите възпоменателни медали от 4 до 8 ноември 2024 г. от 10 до 17 ч. от Информационния център на „София – европейска столица на спорта“ бул. „Михай Еминеску“ 5 (срещу Румънското посолство), а на бегачите извън София отличията ще бъдат пратени след поискване по пощата.

Извиняваме се за неудобството и ви уверяваме, че всеки ще получи своя оригинален медал!

Много бях ядосан. Написах им:
Нищо, важното е че събрахте такси за участие

А те отговориха:

Всичко, което включва таксата, ще бъде получено от вас. Молим още един път да ни извините, за другата година предвиждаме нещата да са съвсем различни. Поздрави!

Само, че се съмнявам другата година нещата да са различни. Дори тази година бяха „гарантирали“ медали за участниците, които са се записали до месец юли, но всъщност на финала никой не проверява кой кога е бил записан. А сякаш опашката преди финиша беше като за TSA.

Много лоша организация. Недопустимо е не само да не наградиш участниците, но и да ги натрупаш на опашка преди финиш линията. Изключително съм разочарован и не мисля, че са способни на правилен жест за извинение, освен празни обещания за следващия път.
И още се питам дали заслужават проверка от КЗП и да оспорвам транзакцията за платената такса.

* Последните ми две резервации за самолетни билети на Wizz Air бяха променени, а за едната претърпях и финансови загуби. Мои познати ме помолиха за съдействие, защото не можеха да направят check in поради технически проблеми в сайта на Wizz Air. За това не ги вземам на сериозно и ги избягвам ката опция за летене.