Архив на категория: Technologies

PayPal и обмяната на валута: как да избегнем високия курс

Technologies, What the hell

PayPal се ползва с изключително високо доверие при обработването на плащания. Предимствата са, че компанията предага силна защита на потребителите си, а те от своя страна няма нужда всеки път да въвеждат данните от кредитната си карта, а просто потребителско име и парола.

Доверието в PayPal, обаче, се поставя под въпрос при две положения:

1. Когато искат да докажеш, че си ти.

Преди около година, поради нови изисквания PayPal искаха да се изпраща отново информация за идентичност (лична карта) и доказателство за местоживеене. За да им докажа къде живея те не искат просто обикновено писмо, адресирано до мен, а искат месечна сметка. За съжаление нито една месечна сметка не пристига на моя адрес. Телефонът ми е на името на фирма, банката отдавна не изпраща писма с месечни извлечения, а тока е на името на баща ми. Когато попитах в ЧЕЗ как да сменя получателя в писмата им, те ми отговориха, че имота трябва да бъде на мое име. В крайна сметка доказах, че съм аз и къде живея. Питате как? Ами… Нещо като Галилео Галилей – бях поставен в положение, в което да твърдя, че Земята не се върти. Все пак PayPal имат неоснователни изисквания: представете си семейство с 3 акаунта в PayPal, кой коя месечна сметка ще изпрати като доказателство? А и в днешно време почти нищо не пристига вече на хартия, освен брошури и реклами.

2. Когато обменят валута.

Какво става с нашите левове, когато плащаме във валута? Ако платим с карта на физически POS терминал при търговец в чужбина, търговецът ще направи заявка към картата ни във валута. Тази информация пристига в банката и ни се удържа сума в лева според курса за деня, а търговецът си получава сумата във валутата на неговата държава. Обикновено, когато транзакцията се обработи след 2-3 дни се вижда разлика в сумата (+/- няколко стотинки).

По същия начин стоят нещата и когато това става в интернет с виртуален ПОС терминал. Напоследък, обаче, забелязах, че PayPal показва колко ще струва транзакцията в лева. Другото, което ми направи впечатление е, че сумата в лева не се променя след няколко дни, когато транзакцията е обработена. Това малко ме усъмни, защото винаги съм имал разлики от няколко стотинки, но с дребни суми от 5-10 долара в eBay човек не може да се усети какво всъщност се случва. Тогава дойде момент, в който трябваше да купя самолетен билет за моя позната. Струваше 163 EUR (~317 лв.). Казах й да ми даде 320 лв. за билета. Реших да платя с PayPal, за да не търся банковата карта и да въвеждам цифрите, все пак си е същата работа (или така си мислех). На последната стъпка PayPal ми показва сума в лева: 333 лв. (спестявам стотинките, ще работим с кръгли суми). Това обаче е 16 лв. повече отколкото очаквах. Все пак платих като очаквах след 2-3 дни сумата да бъде приравнена. Уви, транзакцията беше обработена и сумата остана същата като в началото. Това не беше курс на еврото 1.96 лв., а беше всъщност 2.05 лв. Реших да попитам какво става. Знам, че банката прави валутната обмяна и транзакциите се обменят на възможно най-изгодния курс, но тук май имаше грешка. Обадих се да попитам и за моя изненада те ми казаха, че транзакцията не е във валута, а в лева. Това автоматично означаваше, че PayPal са ме набутали с курса на еврото. Следваща стъпка беше да се свържа с PayPal. Отговориха много бързо. Обясних проблема по email и те ми казаха, че за мое „удобство“ ползват трети страни за преобразуване на валута, за да знам колко точно ще платя, иначе няма да имам представа колко ще ми излезе сумата, докато банката ми не обработи транзакцията (банката я обработва на далеч по-изгоден курс за мое „неудобство“). Също така ми обясниха как да сменя опцията за валутно преобразуване. При самото плащане имам опция да избера дали те да ми направят преобразуването или да се насоча към стаята на тайните и незнайния курс на моята банка издател. А също така в интернет открих и как да си преобразувам предварително одобрените плащания (pre-approved payments). И това не е всичко. Не само, че отговориха в рамките на час-два, но асистентът, който се представи с българско име, но писахме на английски, направи жест към мен като ми възтанови разликата в сумата според курса, който очаквах и в моя акаунт се появиха 8 EUR компенсация. Бях очарован!

PayPal не случайно се ползва високо име и авторитет. Има защо. Това в България няма да се случи.

А тази статия е, за да ви предпазя от подобни неудобства и да не ви хващат еврото на 2.05 лв.

Ето информация и за плащането, което направих след като знаех как да си преобразувам валутата:

50 USD първоначално бяха отразени от банката 84.03 лв., а по-късно, след обработката на транзакцията, окончателната сума стана 84.14 лв.
Това е 1,6828 за 1 USD или 0,594247682 USD за 1 лев.

А според курса, който виждате на снимката: 1 лев е 0,572041473 USD това ще означава 87.40 лв., което е разлика от 3.26 лв. в мой ущърб.

Ето как изглежда транзакцията преди да бъде обработена и след това:

cmd facebook

Spirit, Technologies, What the hell

Първо ще започна с пояснение на заглавието. Cmd е съкращение от command (команда). Следващата дума Facebook (книга лице) няма да я обяснявам – знаете си я. Мисля, че и идеята ми схванахте. Това, което се случва във Фейсбук е подаване на команди – на лабораторните мишки (потребителите). Когато един започне да говори за нещо – всички започват да говорят за това нещо, без значение дали знаят нещо по темата. Просто е модерно. И вместо да видим различни неща от различните ни приятели в социалния боклук, ние виждаме еднакви неща от различните ни приятели. Cmd също така e съкращение и от command prompt: програма в уиндоус, която изпълнява текстови команди, както в операционната система DOS.

В тази статия съм разгледал масовите изблици в мрежата – маниите, които обземат потребителите на „фейса“, или казано с други думи – в кой период с какво са ме занимавали всички до един.
От доста време събирам материал за тази статия. Можех да продължа, но за момента съм деактивирал акаунта си и спирам да събирам информация. Това не значи, че не мога да напиша допълнение. Също така, вероятно съм пропуснал нещо, но започвам от момента, в който съм забелязал какво става.

2014

cvcv

Ice bucket – манията, в която и българските политици се заливаха със ледено студена вода в подкрепа но хора, болни от (не помня каква болест). Не ми стана ясно как това им помага да оздравеят, но клипове с мокри като плъхове хора имаше навсякъде в мрежата.

През юли същата година имаше мания „Какво значи името ти“. На недразнещия очите розов фон бяха изписани имена, а всяка буква от името описваше личността.

imetoti

А моят отговор тогава беше:

387343751422544

След това нямам спомени чак до 2016 г.

2016
Януари:

Хората публикуват разни характеристики на група от зодии. По този начин си вдигат егото, а зодиите дори не са групирани по въздушни, огнени, водни, земни знаци или там както се групират. Всички масово публикуват зодии, да не говорим че самите хороскопи са толкова измислени и нямат нищо общо със звездите.

614645995358984

Другата мания в този период е:
Това е Еди-кой си.
Еди-кой-си прави така.
Еди-кой-си е умен.
Бъди като Еди-кой-си.

tovaeivan

Преди това манията беше флаг на Франция заради атентат в Париж. Флаговете вече са официална програма на Фейкбук и всеки може да създаде и да си сложи „щампа“ на профилната снимка.

Юли

Покемон, много постове за Покемон. Явно са платили и на много DJ-и, понеже те масово рекламират покемон и започнах да им давам Unlike.

Септември

Предизвикателство: черно-бяла снимка в подкрепа на жените болни от рак на гърдата.

В същия месец има вируси: Публикации от заразените с текст „Любопитно ли ти е какво мислят хората за теб? Вече е възможно, отвори този вирус“. Или: „Facebook добави нова функция, виж кой е гледал профила ти.“ И понеже сме любознателни – отваряме си вирусчета и ни е супер.

2017
Януари

Лютеница. Много лютетица – масово! Причината е, че открили следи от канабис в пробите на марка лютеница. Всички полудяха.

lyutenitza

Октомври

Всички се запалиха по игри на думи (някакви кръстословици) и кой като не знае отговора публикува във Фейсбук. Отделно, разбрах, че това давало точки.

krastoslovici

В същия период Фейсбук се наводни с масови събития. Например: Масово сране пред парламента, масово танцуване на песента… пред НДК, масов бой еди-къде-си.

srane

2017
Декември

Срам ме е да го кажа, но трябва. Шушана. Всичко се напълни със Шушана. Оказа се, че това е песен, която е издадена доста отдавна, но се съживява. Мазния гюбек се върти навсякъде, но има и голям дял във Фейсбук.

2018
Февруари

Как ще изглеждаш като холивудска звезда. Приложение, което слага филтри върху снимките. Всички масово се публикуваха. Подобни приложения по това време показваха и как ще изглеждаш като представител на противоположния пол.

Към края на 2017, началото на 2018 масово се говори за някаква истанбулска конвенция, в която се оказа, че много голям проблем е джендъра.

Аз лично нямам идея какво значи думата конвенция и защо е точно истанбулска (нито съм чел текста), а съм сигурен, че никой от хората, които й се противят също няма идея не само какво е конвенция, но и какво точно е джендър. Дори се чу израз и като „третия пол“. Оказа се, че хората го разбират като по-нова дума за хомосексуализъм.

Аз най-вече не разбрах какво представляват публикациите относно това: протест или недоволство, че се раждат хора с аномалии (говоря за хермафродити, прочетете и за транссексуални)? Ами то е все едно да недоволствате и протестирате срещу синдрома на Даун или аутизма.

Да, ще се раждат хермафродити по дадени причини или хора с „психични заболявания“ и хормонален дисбаланс, и дори да криете това от децата си няма да го спрете с публикации във Фейсбук.

Защото това не е като да протестирате за „СПАСЕТЕ ПИРИН“ – другото наводняване от публикации в същия период от време. Спасихте ли го? Представям си как депутата си седи във Фейсбук пред компютъра и си вика „Ей, колко хора са против, я да отменя това решение.“ Ситуация, която ми наподобява това:

Исус проверява дали снимката на болното дете има достатъчно харесвания, за да го спаси.

Исус проверява дали снимката на болното дете има достатъчно харесвания, за да го спаси.

Снимки на болни деца се публикуват постоянно. Това разбира се води до други въпроси: наистина ли е болно детето или е снимка от интернет и е измама, горкото дете, ще споделя снимката за да му помогна да оздравее (процес, който е описан в учебниците по медицина), или пораждане на тревога и съжаление в потребителя, който го гледа с мисълта „някой друг ще му помогне“. Тези снимки се споделят по-рядко от честните и почтени „игри“ ХАРЕСАЙ, СПОДЕЛИ, КОМЕНТИРАЙ и спечели най-новия IPHONE!

На мода в момента е Гинка. Отново всеки втори пост е за Гинка – поставено лице, на което е регистрирана нова фирма, която ще купи ЧЕЗ.

Завършвам с явление, което може да се повтори по всяко време на годината. Става въпрос за:
И когато завали (моя си, моя; падат ли мъгли…) – Нямам предвид песента на Слави, разбира се. Имам предвид, че когато завали (нещо различно от обикновен дъжд в повечето случаи) всяка една поблукиация е със снимка на завалялото. Най-много има за снега. Сякаш Иван няма прозорци.

Е, и без друго знам, че повечето хора са прости. Нямам нужда от Фейсбук да ми напомня като ми натрапва техните изкривени представи за нещата, които се случват около нас. За съжаление има някои неща, за които мога да се информирам само от социалния боклук, но покрай сухото гори и мокрото.

 

Теория на клюките

Fun, Spirit, Technologies, What the hell

Вероятно сте се чудили как понякога се говорят неща, в които няма нищо вярно. Обикновено нещата стават като в приказката за Пепеляшка – в една от версиите пантофката й станала стъклена, но това не е най-важното. Самата приказка има над 500 различни варианта. Така е с абсолютно всичко, което се предава от уста на уста (и не само).

Вчера видях, че един нощен клуб във Велико Търново няма да работи през уикенда, заради убийство на бизнесмен от града. Тъй като не съм запознат проверих в Google. Излязоха три новини – в първата пишеше, че десетки са се събрали да го изпратят, във втората стотици, а в третата хиляди.

Преди два дни се бяхме събрали с приятели. Забелязах новите очила на момиче от компанията. Пошегувах се, че носи Google Glass предвид това, че самата тя е доста любопитна (разграничете любознателна като термин). И тук се включи братовчед ми и каза: „Някакъв е измислил едни очила, с които учиш чужд език за две седмици“. Ето я невярната и фалшива клюка. Но как се е получила?

В социалния боклук (Facebook) върви реклама на нов метод за бързо изучаване на чужди езици, който ползва снимка на Google Glass (използват се и други стокови* изображения за тази реклама). Без да кликва въобще на рекламата, братовчед ми – самият Шерлок Холмс, сглобява пъзела и решава, че точно това е новото изобретение – очилата, слагаш ги и за две седмици почваш да говориш свободно мандарин.

И не е само той, който ползва тази щампа за „сглобяване“ на много „истини“. Трябва ти картинка и въображението ти само започва да си съчинява историята благодарение на „богатата“ ти обща култура и „безпогрешния“ ти нюх.

За да разбереш, че някой е пред самоубийство например е достатъчно да видиш, че е публикувал сърцераздирателна балада във Фейсбук.

Да се върнем сега на това, което ви пречи да прозрете истината. Кликнете на рекламата на Google Glass, която твърди, че ще проговорите китайски език. Вижте дизайна на уебсайта. Не се различава по нищо от всеки един продукт, който обещава плочки на корема за 3 седмици и по-голям пенис с 3 до 6 см. само за 14 дни.

„Но, историите в него са реални! Вижте как Атанас Попов разказва за неговия опит.“ Всъщност, ако проверите изображението в Google search by Image ще видите, че това е стокова фотография* и снимката на този „Атанас“ излиза на доста места в мрежата.

Същото е и с останалите измислени лица в уебсайта (и не само в този). „Но това е блог и аз мога да оставая коментар, което значи, че всички други коментари са истински от реални хора в България!“ Не, всъщност когато оставите коментар ще го видите само вие от вашия браузър, тъй като коментара се запаметява с cookie (бисквитка) и никога не става публичен. Това говори ли ви, че сайта е фалшив? Да. Тръгвате да излизате, но НЕЕЕ, почакайте, само сега оферта! Ако поръчаш в следващите 2 мин. ще получиш огромна отстъпка.

В крайна сметка няма очила, а мултимедийни флаш карти според сайта. Стига да ви се чете и ще разберете.

flashkarti

Но повечето хора не обичат да четат. Те гледат картинките и сглобяват информацията. Толкова разчитат на зрението си, че не знаят колко са слепи всъщност. Така една позната не си избра нищо от менюто на един ресторант, защото нямало картинки.

Въпроса ми е – а като има картинки да не би да ви дават точно това, като на снимките? Стокова фотография. Да – всички сандвичи са еднакви, но на витрините стоят бургерите на McDonald’s.

* Стоковите изображения се предоставят от т.нар. банки на изображения. Всеки може да се снабди с необходимите снимки срещу малка такса.

Нова измама: не четете тази новина, ще натрупате сметка за интернет.

Technologies

Малко абсурдно сигурно звучи това заглавие. Също толкова, колкото и заглавие „Нова измама: не вдигайте на този телефон, ще натрупате колосална сметка“.

Всъщност няма такъв филм, в който да ви се обадят и да ви взимат пари. Това е напълно незаконно, но хората не само вярват на подобни новини и публикации в интернет, че даже си измислят и с колко лева точно са олекнали след като са получили обаждане.

Освен ако не се обадите на т. нар. импулсен телефон, няма как да натрупате сметка от входящо обаждане.

nova-izmamaВходящи обаждания се таксуват в роуминг (вече не за страни от ЕС), но тази тарифа е ясна и човек сам решава дали да приеме обаждането (още при регистрирането в друга мрежа всеки получава SMS със тарифите за обаждания, съобщения и пренос на данни). Преди да отпаднат високите тарифи за роуминг, много хора казваха на близките си от България те да им звънят, тъй като входящото обаждане струваше по-малко.

Другата заблуда, в която са много българи, е че когато някой в роуминг ги набере те ще бъдат набутани със сметката за телефона. Това е същия филм като по-горе – да ви вземат пари за входящо обаждане. НЕ! Когато на вас ви звъни телефона и приемете обаждане (и не сте в роуминг извън ЕС) няма как да ви таксуват обаждане и това няма как да стане без да бъдете предупредени или без да е написано в договора ви. Друга заблуда беше, че когато някой звънне от чужбина сметката се дели на две – между този който се обажда и този, на когото му се обаждат.

Най-малко от обща култура човек трябва да знае, че за да го таксуват допънително той трябва да набере телефон или да изпрати SMS на кратък номер. Кратките номера са ясни – лесно се разпознават, а телефонните кодове също би трябвало да са известни.

Все пак, ако не знаете:

0800 – по принцип е безплатно обаждане за потребителите. Например телефона на Кока-Кола.

0700 – на цената на 1 градски разговор

0900, 090, 0871, 0881, 0891 – с увеличена тарифа

telefoni-s-dobavena-stoinost

Често тези телефони не се набират от чужбина. За повече информация се обадете на оператор.

За съжаление и мои познати се влияят по слуховете в мрежета и си мислят, че подобни схеми са истина. За това реших да изпратя официално запитване до PR отделите на мобилните оператори в България.

Въпросът ми накратко:
Възможно ли е, когато сме в домашна мрежа (не в роуминг) входящо обаждане от т.нар. „импулсен телефон“ да бъде за наша сметка?

Отговорът на Виваком:

„Във връзка със запитване относно импулсни телефони за входящи обаждания:
Входящи обаждания в националната мрежа не се таксуват.
На таксуване подлежат само изходящите разговори.
При изходящ разговор към номера с добавена стойност (т.нар. импулсни телефони), потребителите ще бъдат предупредени за цената с гласово съобщение в началото на повикването, което не се таксува, последвано от период 3 секунди, който дава възможност на потребителя да продължи или да прекрати повикването.“

Теленор:

„Всички входящи разговори в мрежата на Теленор, независимо от мрежата, от която идва обаждането, са безплатни (освен когато сте в роуминг). Технически няма възможност само с отговаряне на телефонно обаждане да бъде начислена допълнителна сума към сметката на приемащия абонат. Необходимо е активно действие от страна на приемащия абонат – изходящо обаждане към номер за услуга с добавена стойност или изпращане на SMS към такъв, за да бъде начислена сума, различна от обичайната цена, посочена в абонаментен план на потребителя.

Известно ни е за разпространявани в социалните мрежи предупреждения за номера, за които се твърди, че приемането на обаждания от тях води до нежелано увеличение на месечната сметка и считаме, че са подвеждащи.

Съветваме потребителите си внимателно да преценяват на какви номера звънят и най-вече да подхождат с особено внимание, когато решават да върнат обаждане до непознат номер.“

Mtel също дадоха изчерпателен отговор:

„Таксуване на входящи гласови повиквания, когато клиентът е в домашната си мрежа (а не в роуминг) няма, независимо от търсещия номер.

Операторите в България таксуват само изходящите гласови повиквания. Има пълна „прозрачност“ при тяхното таксуване.
1.       При избиране на пренесени номера в друга мобилна мрежа се чува предупредителен сигнал, преди изграждане на връзка, така че потребителят има възможност да прекъсне и да не осъществи това повикване.
2.       Така наречените „импулсни телефони“  са в диапазон 090 и потребителите чуват предупредително съобщение „Разговорът се таксува 2.40 лева на обаждане 3 секунди след сигнала“, като отново потребителят може да вземе решение дали да осъществи или не повикването
3.       При безплатните номера от диапазон 0800 се чува съобщение „Това обаждане е безплатно, моля изчакайте“

Освен това клиентите имат възможност и да контролират определени категории повиквания с активиране на забрани на изходящите повиквания, изходящите международни повиквания, входящите повиквания, входящите повиквания в роуминг, изходящите международни повиквания с изключение към  собствената държава и т.н.“

Все още се наслаждавам на коментарите във Фейсбук на хората, които са се „опарили“ от тази „нова измама“ и подробно споделят колко време са говорили и колко точно пари са им взели.

Не вярвайте на всичко, което четете в интернет.
P.S. И не забравяйте, че и моята публикация също е в интернет.

Телевизията – невярна и подвеждаща информация

Technologies, What the hell

Медиите днес: репортажи с ненужно включване
НА ЖИВО, непроверевени и неверни факти, платени репортажи, продуктово позициониране.

Веднъж гледах репортаж за куче. Не беше нито Хачи, нито беше спасило дете, нито беше в Рекордите на Гинес за най-много кърлежи. Беше просто бездомно куче.

Не гледам телевизия. И ето защо: нито ме интересуват рекламите, нито сапунките, нито новините под формата на сапунки и реклами. Понякога обаче, гледам прогнозата за времето. Разбира се, гледам я в интернет, тъй като също нямам нерви за вицове тип „Къци Вапцаров“ и аниматори от ранга на Бате Енчо на фона на картата на България.

И тогава, под прогнозата за времето, ми изникна статия – Крадат парите ни, докато пътуваме с метрото. Репортаж на Нова ТВ с автор Вероника Димитрова. Прочетох статията, но за 10-минутното видео нервите ми стигнаха едва до втората минута.

Информацията беше напълно невярна и по всичко си личеше, че не беше проверена. Там, по национална телевизия, разказваха как можем да бъдем обрани с новата „извънземна“ технология – безконтактно плащане. В статията не става дума за джебчии, а за банкови измами с карти. Твърди се, че измамници с ПОС терминали[1] дърпат суми от картите ни докато пътуваме в обществения транспорт и дори не забелязваме, защото сумите са дребни. Това много ме усъмни, тъй като обхвата на тези карти не е толкова голям. Твърдят, че стига до 20-30 cm., но всъщност картата трябва да бъде на около 2 cm. от ПОС терминала.

Реших да направя това, което репортерите на Нова ТВ е трябвало да направят преди да лъжат хората – журналистическо проучване, или както аз направих – изпратих email на всички банки в България, за да ги попитам дали при тях има регистрирани случаи на подобни кражби.
Не мога да повярвам колко бързо получих отговор. Служителите, които ми отговориха ми благодариха, че се интерсувам преди да напиша статия в блога си и всички бяха единодушни: Информацията на Нова ТВ е невярна и изключително подвеждаща, В БЪЛГАРИЯ НЯМА РЕГИСТРИРАНИ ИЗМАМИ ОТ ПОДОБЕН ТИП!

Какво става, когато плащаме с карта на POS терминал при търговец?
Накратко: устройството прочита картата, прави връзка с БОРИКА (Банковата Организация за Разплащания с Използване на КАрти), при достатъчна наличност сумата се взима от вашата банкова сметка и се превежда по банковата сметка на търговеца, НО НЕ ВЕДНАГА, а до няколко дни.
Ако имате онлайн банкиране бихте могли да видите, че след плащане с карта има разлики между салдо и наличност, или може да бъде написано като неосчетоводена транзакция или като блокирана сума. Това всъщност е сумата, която сте платили и тя се обработва преди да бъде преведена на търговеца. Всяка транзакция[2] може да бъде оспорвана! Това означава, че може да се свържете с банката и да ги уведомите за транзакция, която не е извършена реално от вас, а чрез измама (например плащане в интернет – виртуален POS). Не е нужно да имате застраховка на картата.

Общо взето така се плаща с карта, независмо дали е кредитна или дебитна. Какви са методите за прочитане на карта:

  1. Номер на карта и CVV – методът се използва за плащания в интернет (виртуален POS) и транзакцията се осъществява по номера, изписан върху картата, последните 3 цифри на гърба на картата и имената на картодържателя. Препоръчва се използване на карта, която се зарежда със сума преди самото плащане или карта, която има 3D парола (получава се SMS с код за потвърждение).
  2. Магнитна лента – това е един от основните начини за прочитане на карта. В самата магнитна лента са закодирани данни, те се прочитат от четец и отново се прави връзка с банковата ви сметка, за да се осъществи транзакцията. В статията на Нова ТВ са използвали и грешен термин:

Камен Несторов, подвеждаща информация относно scrimming

СКРИНИНГ е термин от медицината и не е свързан с банките и системите за разплащане.
А правилния термин, който се отнася за клониране на магнитна лента е
СКИМИНГ!

Когато картата се СКИМИРА, може да се клонира (обикновено на бяла пластика), но пак трябва да се знае ПИН[4] кодът за да се теглят пари. ПИН кодовете обикновено се събират отделно – методите са различни – чрез видео камера или чрез допълнителна клавиатура върху тази на банкомата (вероятно има и други методи, може да видите повече информация и снимки в интернет).

  1. ЧИП – по-сложният метод, който не позволява скимиране както при магнитната лента. За това се твърди, че плащанията с чип са по-сигурни.

В търговската мрежа има лепенки за магнитна лента, които ще забранят прочитането ѝ и позволяват плащания само с чип. Това обаче може да ви ограничи от някои търговци, тъй като е възможно да нямат устройство с чип, или пък четецът за чипове да е повреден и да може да се прочита само с магнитна лента. Въпреки това, съветвам ви да не си блокирате магнитната лента с подобни лепенки. До колкото знам, това безсмислено изобретение е дело на българи, и то точно на тези българи от репортажа – Камен Несторов.

  1. Безконтактно плащане! Поводът, по който пиша тази статия.
    Картите имат чип, за безконтактно плащане. Как става номерът: ПОС терминалът излъчва радио сигнал, когато карта с този чип се постави близо до ПОС терминала, сигнала се модулира (променя) – там е закодирана информацията за картата, както е закодирана и в магнитната лента.
    Ако сумата е до 25 лв. на ден (за България), няма да се изиска ПИН код (за различните държави има различни лимити с цел сигурност), ако сумата е по-висока, отново може да платите безконтактно, но ще се изиска ПИН код.

Според информацията от банките, чипът трябва да е доста близо до устройството. Ако човек в автобуса или метрото иска да тегли пари по този начин, ще трябва да допира терминала доста близо до хората и да напипва места, където може да има карта. Такова поведение би се сторило много съмнително. Отделно, тази карта вероятно е в портфейл или чанта, които малко или много възпрепядстват радиочестотата. Представете си, че сте в магазина и клиента пред вас иска да си плати сметката безконтактно, а ПОС терминалът хване вашата карта. Технологията не работи така, обаче.

НЕЗАВИСИМО ОТ НАЧИНА НА ПЛАЩАНЕ С КАРТА, вие може да оспорвате транзакция, ако има неоторизиран достъп до средствата ви! Което значи, че банката ще проведе разследване кой е взел парите ви, ще ги възстанови, а от полицията ще подведат под отговорност този, който е злоупотребил. Вие също ще бъдете подведени под отговорност от банката като платите такса, ако оспорвате транзакция неоснователно. Има случаи на основателно оспорвани транзакции в България (не става дума за безконтактни плащания) и случаите са разрешени в полза на картодържателите (позовавам се на източници от проучването ми за тази статия).

В заключение, средствата са ни защитени, а средствата за масова информация са:

Благодаря на всички банки, които ми изпратиха отговор, за това, че ми съдействаха да напиша тази статия и че ме подкрепиха. Банковите сътрудници също бяха възмутени от репортажа и бяха запознати с тази невярна информация. Пожелаха да не ги цитирам, тъй като не са упълномощени за публични изказвания, но всеки, също като мен, може да провери истинността на информацията. Достатъчно е да пратите email и хората ще седействат.

Накратко те казаха, че:

  • репортажът на Нова ТВ е изключително подвеждащ и неверен
  • никога не са имали такива случаи (това беше потвърдено от всички банки)
  • банките поддържат връзка помежду си; дори да е имало случай в друга банка в страната, те ще знаят за това
  • известен им е още един случай на „медийна измама“ с неверни данни, като първоизточникът е “независимата” медия Independent! http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/contactless-card-theft-users-warned-to-watch-out-for-digital-pickpockets-a6879796.html
  • няма оспорвани транзакции в България относно безконтактно плащане

untitled-1

Освен писмената кореспонденция, разговарях и по телефона с представители на банките, които бяха много отзивчиви и любезни. Те казаха, че MasterCard вече са публикували опровержение на информацията. Не знам дали става въпрос за нова статия, но последния резултат, който намирам е Mastercard: Източването на безконтактни карти на минувачи с ПОС терминали е мит (от 09.09.2016 г.)
Други банки ми изпратиха също линкове с опровержения:
Може ли наистина да се копират кредитни карти от разстояние
Да ви източат безконтактната карта чрез ПОС – невъзможно!

Ще изпратя тази статия на въпросната репортерка, макар да им пука не за това колко е вярна информацията, а колко пари са прибрали за PR-a и рекламата. Все пак, това им е работата – да промиват мозъци и да рекламират.

 

Термините, които може би ви убягват:

  1. ПОС терминал – идва от съкращението POS (Point of sale) е устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти.
  2. Транзакция (също и трансакция) – паричен трансфер [3].
  3. Трансфер – Банков термин: прехвърляне, превод по извършени плащания смяна на собственика на ценна книга.
  4. ПИН – Персонален идентификационен номер

 

Архив на статията на Нова ТВ І Архив на видеото

Колко флашки виждате?

Fun, Technologies, What the hell

Въпреки, че компютрите са навсякъде около нас и ги ползваме все по-често, това не прави хората по-напреднали технически. Независимо от броя на потребителите на компютри, масата знае единствено да цъка с ляв бутон i da pishe na latinica. А ако успее да сложи wallpaper на екрана, то това ще е портретна снимка, разчекната до лендскейп. Не дай си боже в браузъра началната страница да не е на Google – питали са ме „kak da otvora saita na gogal“.
Все по-често чувам на всеки USB адаптер да се казва “флашка”. Наричат ги така, понеже са портативни USB устройства без значение от функцията им, тъй като масата е запозната с т. нар. флаш памет. Флаш паметта получава краткото име флашка, но това е само USB устройство с определена памет за съхранение на файлове. USB е съкращение от Universal Serial Bus – или иначе казано това е универсален порт (дупка) за свързване на различни устройства. Оказва се обаче, че не е много универсален, тъй като има различни размери, но поне са стандартни.

За съжаление невежият българин нарича флашка всяко едно устройство с USB, дори резултатите в Google са потресаващи:

Истината е, че само малките USB устройства, на които се съхранява информация се наричат флашки (големите USB устройства може да се наричат „външен хард диск“).
И така, на снимката има само една флашка – последното устройство, на което пише 16 GB. Първото чудо на техниката е устройство за мобилен интернет – в него се поставя SIM карта, но също така поддържа и карта памет micro SD така че, може да се използва и като флашка. Второто чудо е WiFi адаптер – използва се за по-стари лаптопи, които нямат безжичен интернет или за настолни компютри, или където решите, че ви трябва. Третото устройство е звукова карта – ако ви се е повредила старата или искате да се правите на DJ и ви трябва друга звукова карта за слушалки. И накрая – USB флаш памет.
„Флашка за интернет“ ще си остане едно недоразумение и ще се задържи като термин така както и грешно класифицирания грейпфрут, който го смятали, че е от семейството на гроздето и грешно преведената силиконова долина, която се оказа силициева.

Вярвате ли на твърденията, прочетени в интернет?

Technologies, What the hell

Вярвате ли на твърденията, прочетени в интернет?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

charts-3sunw-c

Инструктаж за българи: Пазаруване в супермаркет

Technologies, What the hell

Тъкмо свикнахме да пазаруваме в големи вериги магазини  и те почнаха да се изнасят от страната. В този инструктаж за българи ще ви покажа как се влиза и излиза от голям (и средно голям) магазин.

Приближете магазина. Ако сте с автомобил, паркирайте на свободно място в посоката, указана на маркировката. Не заемайте две паркоместа. Не пракирайте на местата за инвалиди, не паркирайте пред входа.

12011213_572348722922045_134329396992618542_n 11429813_534457990044452_3395920935713155319_n 934842_436658116491107_8566925413816256194_n

Огледайте се за колички. Вижте дали са извън или във магазина. Ако влезете през входа НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ОТНОВО ПРЕЗ НЕГО. Вижте къде се намират входа и изхода. НЕ ВЛИЗАЙТЕ ПРЕЗ ИЗХОДА, дори там да се намира касата на EasyPay и да трябва да платите нещо, но „само за малко“.

Да речем, че сте влезли безпроблемно в магазина, пазарували сте или не сте, и идва моментът за излизане.

Ако имате покупки:
Погледнете отворените каси и изберете на коя да се наредите. Сложете разделител с надпис „Следващ клиент“, не смесмвайте покупките си с тези на другите хора, не се прераждайте.

Ако имате само един продукт, другия клиент има много повече, а вие бързате: помолете учтиво дали ще позволи да минете пред него. Обикновено винаги позволяват, а понякога предлагат и сами. Не питайте клиент дали ще ви пусне пред него, ако той също има един продукт. Няма смисъл.
Не оставяйте количката или кошницата преди касата. Вземете я с вас. Ако сте в Кауфланд, касиерките са инструктирани да ви гледат в количките сякаш сте най-долния крадец, който ще остави нещо без да се маркира. Обиждат клиентите (идея: ще им драсна едно писмо по въпроса).
След като сте си взели кошницата или количката с вас, приберете маркираните продукти направо в нея, а не в чанти. Така няма да бавите опашката. Ще може да ги приберете в чанти след като платите. Чантите се плащат.

Ако нямате продукти, но искате да излезете:
Не се бутайте на опашките. Обикновено до касите има изход за клиенти, които не са купили нищо. Огледайте се за такъв изход, ще бъде по-бързо за вас и няма да притеснявате хората. Ако все пак няма такъв изход, преди да бутнете човека пред вас, който е с гръб и не ви вижда, извинете се и попитайте дали може да минете, тъй като нямате покупки. Никой няма да се възпротиви, но ще бъде доста неприятно, ако се бутате в хората из отзаде им без те да ви очакват.

Вече преминахте отвъд касите. МОЛЯ НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ПРЕЗ АВАРИЕН ИЗХОД, дори колата ви да се вижда от прозореца и да е много близо. Тези врати са с аларма и при отварянето им ще задеайствате алармата.

Приятно пазаруване!

Смяната на корпоративна идентичност: иновция или стагнация.

Spirit, Technologies, What the hell

Здравейте, аз съм Иван, но от утре ме наричайте Стамат. Избрах това име, защото е ново, грозно, не сте свикнали с него, платих си за да го имам и ще дам луди пари за да ви го набия в главите.

Това се случва с новите идентичности на големите брандове. Да смениш корпоративната си идентичност е като да смениш името си. Много компании периодично сменят идентичността си – дават пари за ново лого, а после още повече пари за реклама на новото си лого. Малко са случаите обаче, когато логото се променя към по-добро. Обикновено новото лого е по-грозно и хората трудно свикват с него. Най-пресния случай е логото на Гугъл – не може да не сте обърнали внимание на грубите букви, които стърчат от екрана ви. Безспорно логото среща доста критика.

Има и компании, които променят логото си с малки детайли, почти незабележими. Вие сигурно не сте забелязали различния шрифт на facebook, забалежим най-вече в буквата А.

facebook2n-1-web

logoredesign29
Ретрото е нещо много хубаво, но само, когато става въпрос за музика. От там нататък ретро чарлстони, ретро преси и ретро лога като „новото“ лого на mtel също не се отличават с естетика.

 

Някои ще ме упрекнат и ще кажат „Защо компанията да не се освежи с нов брандинг?“ Защото обикновено хората са свикнали със нещата, които са се наложили и постоянните промени – на лога, на имена, на пол и на каквото се сетите, не се отразяват добре.
Вие казвате ли Виваком? Или Вивател? А свикнахте ли с Теленор? (тук вече компанията е продадена, за това има ново име)
А представяте ли си утре Мерцедес и БМВ да лъснат с нови лога? (веднъж на сто години мерцедес променят детайли в логото си,  но не и коренно различно лого) Ами да си сменим цветовете на знамето?
Няма нищо лошо един бранд да осъвремени изгледа си, но постоянните премени (не „промени“) показват само, че компанията е несигурна в себе си, сама не се харесва и те самите не държат на своята корпоративна идентичност, а в същото време очакват клиентите да разчитат на тях.

За Ванката.нет – Стамат: Твоят Стамат днес!

Той погледна екрана на лаптопа си и няма да повярвате какво се случи…

Technologies, What the hell

2483-man-usin_article

Почнаха се едни интригуващи заглавия като това на тази статия. Отваряш страница и там пише нещо, но не е довършено. После трябва да щракнеш на линка, да отвориш страница, която ти отваря реклама – да харесаш страницата във фейсбук,
а бутона [x], който затваря рекламата води до друга реклама.

В това се превърнаха интернет страниците днес. Жълт електронен вестник, с който дори дупето си не можеш да избършеш.

Повечето статии дори не ги отварям, особено тези от сорта на: „Майка излекува детето си от аутизъм като премахна една съставка в менюто му“ или „Плочки на корема за 1 ден“.

Вербална помия, жадна за трафик и лайкове. Това е интернета днес.