Архив за етикет: банкови карти

PayPal и обмяната на валута: как да избегнем високия курс

PayPal се ползва с изключително високо доверие при обработването на плащания. Предимствата са, че компанията предага силна защита на потребителите си, а те от своя страна няма нужда всеки път да въвеждат данните от кредитната си карта, а просто потребителско име и парола.

Доверието в PayPal, обаче, се поставя под въпрос при две положения:

1. Когато искат да докажеш, че си ти.

Преди около година, поради нови изисквания PayPal искаха да се изпраща отново информация за идентичност (лична карта) и доказателство за местоживеене. За да им докажа къде живея те не искат просто обикновено писмо, адресирано до мен, а искат месечна сметка. За съжаление нито една месечна сметка не пристига на моя адрес. Телефонът ми е на името на фирма, банката отдавна не изпраща писма с месечни извлечения, а тока е на името на баща ми. Когато попитах в ЧЕЗ как да сменя получателя в писмата им, те ми отговориха, че имота трябва да бъде на мое име. В крайна сметка доказах, че съм аз и къде живея. Питате как? Ами… Нещо като Галилео Галилей – бях поставен в положение, в което да твърдя, че Земята не се върти. Все пак PayPal имат неоснователни изисквания: представете си семейство с 3 акаунта в PayPal, кой коя месечна сметка ще изпрати като доказателство? А и в днешно време почти нищо не пристига вече на хартия, освен брошури и реклами.

2. Когато обменят валута.

Какво става с нашите левове, когато плащаме във валута? Ако платим с карта на физически POS терминал при търговец в чужбина, търговецът ще направи заявка към картата ни във валута. Тази информация пристига в банката и ни се удържа сума в лева според курса за деня, а търговецът си получава сумата във валутата на неговата държава. Обикновено, когато транзакцията се обработи след 2-3 дни се вижда разлика в сумата (+/- няколко стотинки).

По същия начин стоят нещата и когато това става в интернет с виртуален ПОС терминал. Напоследък, обаче, забелязах, че PayPal показва колко ще струва транзакцията в лева. Другото, което ми направи впечатление е, че сумата в лева не се променя след няколко дни, когато транзакцията е обработена. Това малко ме усъмни, защото винаги съм имал разлики от няколко стотинки, но с дребни суми от 5-10 долара в eBay човек не може да се усети какво всъщност се случва. Тогава дойде момент, в който трябваше да купя самолетен билет за моя позната. Струваше 163 EUR (~317 лв.). Казах й да ми даде 320 лв. за билета. Реших да платя с PayPal, за да не търся банковата карта и да въвеждам цифрите, все пак си е същата работа (или така си мислех). На последната стъпка PayPal ми показва сума в лева: 333 лв. (спестявам стотинките, ще работим с кръгли суми). Това обаче е 16 лв. повече отколкото очаквах. Все пак платих като очаквах след 2-3 дни сумата да бъде приравнена. Уви, транзакцията беше обработена и сумата остана същата като в началото. Това не беше курс на еврото 1.96 лв., а беше всъщност 2.05 лв. Реших да попитам какво става. Знам, че банката прави валутната обмяна и транзакциите се обменят на възможно най-изгодния курс, но тук май имаше грешка. Обадих се да попитам и за моя изненада те ми казаха, че транзакцията не е във валута, а в лева. Това автоматично означаваше, че PayPal са ме набутали с курса на еврото. Следваща стъпка беше да се свържа с PayPal. Отговориха много бързо. Обясних проблема по email и те ми казаха, че за мое „удобство“ ползват трети страни за преобразуване на валута, за да знам колко точно ще платя, иначе няма да имам представа колко ще ми излезе сумата, докато банката ми не обработи транзакцията (банката я обработва на далеч по-изгоден курс за мое „неудобство“). Също така ми обясниха как да сменя опцията за валутно преобразуване. При самото плащане имам опция да избера дали те да ми направят преобразуването или да се насоча към стаята на тайните и незнайния курс на моята банка издател. А също така в интернет открих и как да си преобразувам предварително одобрените плащания (pre-approved payments). И това не е всичко. Не само, че отговориха в рамките на час-два, но асистентът, който се представи с българско име, но писахме на английски, направи жест към мен като ми възтанови разликата в сумата според курса, който очаквах и в моя акаунт се появиха 8 EUR компенсация. Бях очарован!

PayPal не случайно се ползва високо име и авторитет. Има защо. Това в България няма да се случи.

А тази статия е, за да ви предпазя от подобни неудобства и да не ви хващат еврото на 2.05 лв.

Ето информация и за плащането, което направих след като знаех как да си преобразувам валутата:



50 USD първоначално бяха отразени от банката 84.03 лв., а по-късно, след обработката на транзакцията, окончателната сума стана 84.14 лв.
Това е 1,6828 за 1 USD или 0,594247682 USD за 1 лев.

А според курса, който виждате на снимката: 1 лев е 0,572041473 USD това ще означава 87.40 лв., което е разлика от 3.26 лв. в мой ущърб.

Ето как изглежда транзакцията преди да бъде обработена и след това:

Телевизията – невярна и подвеждаща информация

Медиите днес: репортажи с ненужно включване
НА ЖИВО, непроверевени и неверни факти, платени репортажи, продуктово позициониране.

Веднъж гледах репортаж за куче. Не беше нито Хачи, нито беше спасило дете, нито беше в Рекордите на Гинес за най-много кърлежи. Беше просто бездомно куче.

Не гледам телевизия. И ето защо: нито ме интересуват рекламите, нито сапунките, нито новините под формата на сапунки и реклами. Понякога обаче, гледам прогнозата за времето. Разбира се, гледам я в интернет, тъй като също нямам нерви за вицове тип „Къци Вапцаров“ и аниматори от ранга на Бате Енчо на фона на картата на България.

И тогава, под прогнозата за времето, ми изникна статия – Крадат парите ни, докато пътуваме с метрото. Репортаж на Нова ТВ с автор Вероника Димитрова. Прочетох статията, но за 10-минутното видео нервите ми стигнаха едва до втората минута.

Информацията беше напълно невярна и по всичко си личеше, че не беше проверена. Там, по национална телевизия, разказваха как можем да бъдем обрани с новата „извънземна“ технология – безконтактно плащане. В статията не става дума за джебчии, а за банкови измами с карти. Твърди се, че измамници с ПОС терминали[1] дърпат суми от картите ни докато пътуваме в обществения транспорт и дори не забелязваме, защото сумите са дребни. Това много ме усъмни, тъй като обхвата на тези карти не е толкова голям. Твърдят, че стига до 20-30 cm., но всъщност картата трябва да бъде на около 2 cm. от ПОС терминала.

Реших да направя това, което репортерите на Нова ТВ е трябвало да направят преди да лъжат хората – журналистическо проучване, или както аз направих – изпратих email на всички банки в България, за да ги попитам дали при тях има регистрирани случаи на подобни кражби.
Не мога да повярвам колко бързо получих отговор. Служителите, които ми отговориха ми благодариха, че се интерсувам преди да напиша статия в блога си и всички бяха единодушни: Информацията на Нова ТВ е невярна и изключително подвеждаща, В БЪЛГАРИЯ НЯМА РЕГИСТРИРАНИ ИЗМАМИ ОТ ПОДОБЕН ТИП!

Какво става, когато плащаме с карта на POS терминал при търговец?
Накратко: устройството прочита картата, прави връзка с БОРИКА (Банковата Организация за Разплащания с Използване на КАрти), при достатъчна наличност сумата се взима от вашата банкова сметка и се превежда по банковата сметка на търговеца, НО НЕ ВЕДНАГА, а до няколко дни.
Ако имате онлайн банкиране бихте могли да видите, че след плащане с карта има разлики между салдо и наличност, или може да бъде написано като неосчетоводена транзакция или като блокирана сума. Това всъщност е сумата, която сте платили и тя се обработва преди да бъде преведена на търговеца. Всяка транзакция[2] може да бъде оспорвана! Това означава, че може да се свържете с банката и да ги уведомите за транзакция, която не е извършена реално от вас, а чрез измама (например плащане в интернет – виртуален POS). Не е нужно да имате застраховка на картата.

Общо взето така се плаща с карта, независмо дали е кредитна или дебитна. Какви са методите за прочитане на карта:

  1. Номер на карта и CVV – методът се използва за плащания в интернет (виртуален POS) и транзакцията се осъществява по номера, изписан върху картата, последните 3 цифри на гърба на картата и имената на картодържателя. Препоръчва се използване на карта, която се зарежда със сума преди самото плащане или карта, която има 3D парола (получава се SMS с код за потвърждение).
  2. Магнитна лента – това е един от основните начини за прочитане на карта. В самата магнитна лента са закодирани данни, те се прочитат от четец и отново се прави връзка с банковата ви сметка, за да се осъществи транзакцията. В статията на Нова ТВ са използвали и грешен термин:

Камен Несторов, подвеждаща информация относно scrimming

СКРИНИНГ е термин от медицината и не е свързан с банките и системите за разплащане.
А правилния термин, който се отнася за клониране на магнитна лента е
СКИМИНГ!

Когато картата се СКИМИРА, може да се клонира (обикновено на бяла пластика), но пак трябва да се знае ПИН[4] кодът за да се теглят пари. ПИН кодовете обикновено се събират отделно – методите са различни – чрез видео камера или чрез допълнителна клавиатура върху тази на банкомата (вероятно има и други методи, може да видите повече информация и снимки в интернет).

  1. ЧИП – по-сложният метод, който не позволява скимиране както при магнитната лента. За това се твърди, че плащанията с чип са по-сигурни.

В търговската мрежа има лепенки за магнитна лента, които ще забранят прочитането ѝ и позволяват плащания само с чип. Това обаче може да ви ограничи от някои търговци, тъй като е възможно да нямат устройство с чип, или пък четецът за чипове да е повреден и да може да се прочита само с магнитна лента. Въпреки това, съветвам ви да не си блокирате магнитната лента с подобни лепенки. До колкото знам, това безсмислено изобретение е дело на българи, и то точно на тези българи от репортажа – Камен Несторов.

  1. Безконтактно плащане! Поводът, по който пиша тази статия.
    Картите имат чип, за безконтактно плащане. Как става номерът: ПОС терминалът излъчва радио сигнал, когато карта с този чип се постави близо до ПОС терминала, сигнала се модулира (променя) – там е закодирана информацията за картата, както е закодирана и в магнитната лента.
    Ако сумата е до 25 лв. на ден (за България), няма да се изиска ПИН код (за различните държави има различни лимити с цел сигурност), ако сумата е по-висока, отново може да платите безконтактно, но ще се изиска ПИН код.

Според информацията от банките, чипът трябва да е доста близо до устройството. Ако човек в автобуса или метрото иска да тегли пари по този начин, ще трябва да допира терминала доста близо до хората и да напипва места, където може да има карта. Такова поведение би се сторило много съмнително. Отделно, тази карта вероятно е в портфейл или чанта, които малко или много възпрепядстват радиочестотата. Представете си, че сте в магазина и клиента пред вас иска да си плати сметката безконтактно, а ПОС терминалът хване вашата карта. Технологията не работи така, обаче.

НЕЗАВИСИМО ОТ НАЧИНА НА ПЛАЩАНЕ С КАРТА, вие може да оспорвате транзакция, ако има неоторизиран достъп до средствата ви! Което значи, че банката ще проведе разследване кой е взел парите ви, ще ги възстанови, а от полицията ще подведат под отговорност този, който е злоупотребил. Вие също ще бъдете подведени под отговорност от банката като платите такса, ако оспорвате транзакция неоснователно. Има случаи на основателно оспорвани транзакции в България (не става дума за безконтактни плащания) и случаите са разрешени в полза на картодържателите (позовавам се на източници от проучването ми за тази статия).

В заключение, средствата са ни защитени, а средствата за масова информация са:

Благодаря на всички банки, които ми изпратиха отговор, за това, че ми съдействаха да напиша тази статия и че ме подкрепиха. Банковите сътрудници също бяха възмутени от репортажа и бяха запознати с тази невярна информация. Пожелаха да не ги цитирам, тъй като не са упълномощени за публични изказвания, но всеки, също като мен, може да провери истинността на информацията. Достатъчно е да пратите email и хората ще седействат.

Накратко те казаха, че:

  • репортажът на Нова ТВ е изключително подвеждащ и неверен
  • никога не са имали такива случаи (това беше потвърдено от всички банки)
  • банките поддържат връзка помежду си; дори да е имало случай в друга банка в страната, те ще знаят за това
  • известен им е още един случай на „медийна измама“ с неверни данни, като първоизточникът е “независимата” медия Independent! http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/contactless-card-theft-users-warned-to-watch-out-for-digital-pickpockets-a6879796.html
  • няма оспорвани транзакции в България относно безконтактно плащане

untitled-1

Освен писмената кореспонденция, разговарях и по телефона с представители на банките, които бяха много отзивчиви и любезни. Те казаха, че MasterCard вече са публикували опровержение на информацията. Не знам дали става въпрос за нова статия, но последния резултат, който намирам е Mastercard: Източването на безконтактни карти на минувачи с ПОС терминали е мит (от 09.09.2016 г.)
Други банки ми изпратиха също линкове с опровержения:
Може ли наистина да се копират кредитни карти от разстояние
Да ви източат безконтактната карта чрез ПОС – невъзможно!

Ще изпратя тази статия на въпросната репортерка, макар да им пука не за това колко е вярна информацията, а колко пари са прибрали за PR-a и рекламата. Все пак, това им е работата – да промиват мозъци и да рекламират.

 


Термините, които може би ви убягват:

  1. ПОС терминал – идва от съкращението POS (Point of sale) е устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти.
  2. Транзакция (също и трансакция) – паричен трансфер [3].
  3. Трансфер – Банков термин: прехвърляне, превод по извършени плащания смяна на собственика на ценна книга.
  4. ПИН – Персонален идентификационен номер

 

Архив на статията на Нова ТВ І Архив на видеото