Всички публикации от Ванката

Сделка с дявола

Местенцето беше абсолютно спокойно. Признавам си, че в началото ме беше страх да тръгна по почивка в Халкидики през уикенда. Всички отиваха тогава, а аз избягвах лудниците. Исках спокойствие. И дори в петък вечерта, тук беше много спокойно. Заведенията не бяха пълни дори и на половина. Вървяхме по крайбрежната улица и търсехме къде да седнем. Избрахме един бар и когато влязохме видяхме, че дават световното по футбол на огромна видеостена.
– Сядаме възможно най-далече от телевизора – казах аз. Той нищо не каза, само ме последва. Вече му бях казал, че все още се чудя кое е по-безсмислено – до играеш футбол или да гледаш как го играят. От другия край на бара се оказа, че не се чува нищо от телевизора, а само приятна музика (Deep House). Седнахме на последната маса, която всъщност беше първата – до морето.
– Напоследък, като се събудя и благодаря…
– На кой благодариш? За какво? – прекъснах го бързо, като очаквах да ми каже, че благодари на господа. Сервитьорката дойде и ни даде меню.
– … сега ще ти обясня. Благодарен съм, че се събуждам, че имам ръчички, че имам крачета, че живея в страна, която не е във военно положение, че имам питейна вода, че имам дом, че съм здрав, че мога сега да си позволя да дойда тук и да пия бира край морето. Знаеш ли, имаме толкова много неща, а се съсредоточаваме само в една липса, която ни отнема цялото внимание, сякаш това е всичко.
– Така е, прав си. Хубаво е, че си благодарен, но защо ти е такъв негативизъм? Да, аз също съм благодарен, че съм жив и здрав, че имам финансовата възможност да обикалям света, но да се замисля и да благодаря за тези неща означава да се сетя за всички тези хора, които страдат по някакъв начин. Аз си имам собствения си живот и собствените си проблеми, не си мисли, че съм егоист или, че другите не ме интересуват. Напротив! Но отдавна вече съм претръпнал, знам, че има такива неща, но това само ме натоварва психически. Мисли за по-позитивни неща. На мен също ми става гадно, когато мина покрай хора с инвалидни колички и аз мога да ходя, да карам колело, да скачам по хаус партита. Но такъв е живота. Всеки си има своята липса. И съм се замислял…, мисля, че имаше такъв филм или книга, но сюжета беше нещо като сделка с дявола – ако може да ми даде това, което ми липсва, но да ми вземе нещо друго… вероятно не бих се съгласил. Знам ли колко ще ми липсва другото нещо, което ще ми вземе… всъщност – не бих се съгласил въобще. Аз си искам своята липса. Аз си я имам толкова отдавна, че съм свикнал да живея с липсата си. Не мога те първа да свиквам с нова липса, ами ако не мога да свикна и със запълнената липса? Всеки си носи кръста. „Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал“, както се казва в „Птиците умират сами“. Всеки си има липсата и си мисли, че неговата е най-страшна. Не се фокусирай върхи тези неща – ако нещо ще се случи, то ще се случи без значение колко много не искаш да се случи и ако нещо няма да се случи, то няма да се случи, независимо колко много го искаш. Не казвам да бъдеш позтивен на макс до степен публикуване на снимки във Facebook „Честит вторник“, но просто не обръщай много внимание на негативните неща.

Бойко Борисов не подкрепя връщането на цигарите

Цигарите на премиера
Новина от бТВ

Новина, която няма да чета. Само ще поразмишлявам над заглавието.

Всъщност в момента НЯМА реална забрана за пушене. Всичко е само по закон, който не се спазва. Типично за България.

Какво се случи със забраната за пушене. Това, разбира се, беше (и продължава да е) една пародия. Според мен точно правителството на ББ подкрепя пушенето. Първо искаха в заведенията да има помещения за пушачи и за непушачи. Накараха хората да си преграждат заведенията, като изискването беше по-малката част да бъде за пушачи. Това, разбира се, не се спази и беше точно обратното (типично за нас). След като бизнесмените се набутаха с пари за прегради дойде законът, който забранява напълно пушенето на закрити места. От там предприемачите скочиха, че са ги накарали да инвестират пари за нищо – все пак те си преградиха заведенията и накрая нямаше смисъл от това. ББ влезе в положение и остави пълната забрана да почака известно време преди да влезе в сила. Междувременно едни протести, които почнаха уж против ЧЕЗ се обърнаха срещу правителството и Бойко тогава си тръгна. За да го изберат отново. Служебното правителство, което беше назначено беше посочвано като „лошо“, за да може хората да си кажат „Ааа не, искаме си старото“. Което вероятно беше една голяма постановка, играна на доста голяма сцена. Споменавам въпросното служебно правителство тъй като тогава то правеше доста проверки на заведенията за тютюнопушене. Бяха писани солидни глоби и когато се върна „доброто“ старо правителство (ББ и компания) тези проверки спряха.

Да не забравяме моята теза за законите, които се пишат от едни, тълкуват се от други и се прилагат от трети. Да го онагледя: Депутатите приемат закона за забрана на пушене в закрити помещения. Собствениците на заведения коват напълно затворени оранжерии с капандура и отопление, която да отварят пред проверяващите и да казват „Ама вие сте на открито, не виждате ли?“.

Да не говорим, че се стигна до уточняването, помещението не може да е закрито без оглед на материалите, с които е направено и че наличието на дим в заведението не е било доказателство, че се пуши вътре, но пък наличието на пепелници е. За това масово се дават чашки с вода за фасовете или кутиики от кока-кола. Разбира се има хора, които объркват кутииките и си пийват от „светената вода“.

По-страхливите заведения раздават чашките с вода след 22:00 ч. или след 01:00 ч. с „вярата в Бога“, че от РИОКОЗ няма да дойдат по това време на проверка.

И сега пак поглеждам към заглавието, че „герП“ не подкрепят връщането на цигарите. Че какво има да му подкрепят повече. Досегашната подкрепа си е предостатъчна.

cmd facebook

Първо ще започна с пояснение на заглавието. Cmd е съкращение от command (команда). Следващата дума Facebook (книга лице) няма да я обяснявам – знаете си я. Мисля, че и идеята ми схванахте. Това, което се случва във Фейсбук е подаване на команди – на лабораторните мишки (потребителите). Когато един започне да говори за нещо – всички започват да говорят за това нещо, без значение дали знаят нещо по темата. Просто е модерно. И вместо да видим различни неща от различните ни приятели в социалния боклук, ние виждаме еднакви неща от различните ни приятели. Cmd също така e съкращение и от command prompt: програма в уиндоус, която изпълнява текстови команди, както в операционната система DOS.

В тази статия съм разгледал масовите изблици в мрежата – маниите, които обземат потребителите на „фейса“, или казано с други думи – в кой период с какво са ме занимавали всички до един.
От доста време събирам материал за тази статия. Можех да продължа, но за момента съм деактивирал акаунта си и спирам да събирам информация. Това не значи, че не мога да напиша допълнение. Също така, вероятно съм пропуснал нещо, но започвам от момента, в който съм забелязал какво става.

2014

cvcv

Ice bucket – манията, в която и българските политици се заливаха със ледено студена вода в подкрепа но хора, болни от (не помня каква болест). Не ми стана ясно как това им помага да оздравеят, но клипове с мокри като плъхове хора имаше навсякъде в мрежата.

През юли същата година имаше мания „Какво значи името ти“. На недразнещия очите розов фон бяха изписани имена, а всяка буква от името описваше личността.

imetoti

А моят отговор тогава беше:

387343751422544

След това нямам спомени чак до 2016 г.

2016
Януари:

Хората публикуват разни характеристики на група от зодии. По този начин си вдигат егото, а зодиите дори не са групирани по въздушни, огнени, водни, земни знаци или там както се групират. Всички масово публикуват зодии, да не говорим че самите хороскопи са толкова измислени и нямат нищо общо със звездите.

614645995358984

Другата мания в този период е:
Това е Еди-кой си.
Еди-кой-си прави така.
Еди-кой-си е умен.
Бъди като Еди-кой-си.

tovaeivan

Преди това манията беше флаг на Франция заради атентат в Париж. Флаговете вече са официална програма на Фейкбук и всеки може да създаде и да си сложи „щампа“ на профилната снимка.

Юли

Покемон, много постове за Покемон. Явно са платили и на много DJ-и, понеже те масово рекламират покемон и започнах да им давам Unlike.

Септември

Предизвикателство: черно-бяла снимка в подкрепа на жените болни от рак на гърдата.

В същия месец има вируси: Публикации от заразените с текст „Любопитно ли ти е какво мислят хората за теб? Вече е възможно, отвори този вирус“. Или: „Facebook добави нова функция, виж кой е гледал профила ти.“ И понеже сме любознателни – отваряме си вирусчета и ни е супер.

2017
Януари

Лютеница. Много лютетица – масово! Причината е, че открили следи от канабис в пробите на марка лютеница. Всички полудяха.

lyutenitza

Октомври

Всички се запалиха по игри на думи (някакви кръстословици) и кой като не знае отговора публикува във Фейсбук. Отделно, разбрах, че това давало точки.

krastoslovici

В същия период Фейсбук се наводни с масови събития. Например: Масово сране пред парламента, масово танцуване на песента… пред НДК, масов бой еди-къде-си.

srane

2017
Декември

Срам ме е да го кажа, но трябва. Шушана. Всичко се напълни със Шушана. Оказа се, че това е песен, която е издадена доста отдавна, но се съживява. Мазния гюбек се върти навсякъде, но има и голям дял във Фейсбук.

2018
Февруари

Как ще изглеждаш като холивудска звезда. Приложение, което слага филтри върху снимките. Всички масово се публикуваха. Подобни приложения по това време показваха и как ще изглеждаш като представител на противоположния пол.

Към края на 2017, началото на 2018 масово се говори за някаква истанбулска конвенция, в която се оказа, че много голям проблем е джендъра.

Аз лично нямам идея какво значи думата конвенция и защо е точно истанбулска (нито съм чел текста), а съм сигурен, че никой от хората, които й се противят също няма идея не само какво е конвенция, но и какво точно е джендър. Дори се чу израз и като „третия пол“. Оказа се, че хората го разбират като по-нова дума за хомосексуализъм.

Аз най-вече не разбрах какво представляват публикациите относно това: протест или недоволство, че се раждат хора с аномалии (говоря за хермафродити, прочетете и за транссексуални)? Ами то е все едно да недоволствате и протестирате срещу синдрома на Даун или аутизма.

Да, ще се раждат хермафродити по дадени причини или хора с „психични заболявания“ и хормонален дисбаланс, и дори да криете това от децата си няма да го спрете с публикации във Фейсбук.

Защото това не е като да протестирате за „СПАСЕТЕ ПИРИН“ – другото наводняване от публикации в същия период от време. Спасихте ли го? Представям си как депутата си седи във Фейсбук пред компютъра и си вика „Ей, колко хора са против, я да отменя това решение.“ Ситуация, която ми наподобява това:

Исус проверява дали снимката на болното дете има достатъчно харесвания, за да го спаси.

Исус проверява дали снимката на болното дете има достатъчно харесвания, за да го спаси.

Снимки на болни деца се публикуват постоянно. Това разбира се води до други въпроси: наистина ли е болно детето или е снимка от интернет и е измама, горкото дете, ще споделя снимката за да му помогна да оздравее (процес, който е описан в учебниците по медицина), или пораждане на тревога и съжаление в потребителя, който го гледа с мисълта „някой друг ще му помогне“. Тези снимки се споделят по-рядко от честните и почтени „игри“ ХАРЕСАЙ, СПОДЕЛИ, КОМЕНТИРАЙ и спечели най-новия IPHONE!

На мода в момента е Гинка. Отново всеки втори пост е за Гинка – поставено лице, на което е регистрирана нова фирма, която ще купи ЧЕЗ.

Завършвам с явление, което може да се повтори по всяко време на годината. Става въпрос за:
И когато завали (моя си, моя; падат ли мъгли…) – Нямам предвид песента на Слави, разбира се. Имам предвид, че когато завали (нещо различно от обикновен дъжд в повечето случаи) всяка една поблукиация е със снимка на завалялото. Най-много има за снега. Сякаш Иван няма прозорци.

Е, и без друго знам, че повечето хора са прости. Нямам нужда от Фейсбук да ми напомня като ми натрапва техните изкривени представи за нещата, които се случват около нас. За съжаление има някои неща, за които мога да се информирам само от социалния боклук, но покрай сухото гори и мокрото.

 

Любими цитати от „Friend Request“ на Лаура Маршал

Friend Request by Laura Marshall
Friend Request by Laura Marshall

В тази статия цитатите от книгата са преведени от мен на български език. Ако знаете английски, прочетете цитатите в оригинал.

Това е един страхотен трилър на Лаура Маршал. „Покана за приятелство“ няма превод на български език. Книгата е с две корици – британска и американска версия (на снимката е американската).

Страхотен трилър, който държи в напрежение през цялото време. Не се използват сложни думи в книгата, но начина, по който авторката борави с тях е уникален. Невероятен стил, немислимо точни сравнения, метафори и много, много тънко чувство за хумор. Докато четях книгата се възхищавах на авторката и снимах откъсите, които най-много ми допаднаха.


Знам, че Фейсбук предлага една идеализирана версия на живота – редактирана и натруфена, за да покажем на света това, което искаме да види.


Преди съм си мислила да изтрия профила си във Фейсбук, за да се предпазя от това да бъда засмукана в този ужасен, губещ времето водовъртеж, в който се усещаш как ровиш в сватбените снимки на някой, който никога не си виждал вместо да свършиш работа, за която имаш краен срок.


– Говорила си със Софи Ханиган за това? Още ли поддържате връзка? — Естер направи такова изражение, че имам чувството, че ако бях отговорила положително още повече щях да й падна в очите.
– За Бога не, съвсем не. Не и след като завършихме. Нея също я намерих.
– Във Фейсбук?
– Да.
– Естествено. Обзалагам се, че е там постоянно, нали? „Вижте ме колко съм прекрасна, вижте ми страхотния живот.“ Не мога да го понасям. За това нямам профил в тъпия Фейбсук – всичко е толкова фалшиво, сякаш е направен да те кара да се чувстваш нищожество заради собствения ти живот.


Викам Хенри да дойде в кухнята, за да си изяде сандвича и той пристъпва бавно с Манки в ръка. Един кичур коса стърчи от главата му право нагоре като рог, а пижамата му е обърната не само наобратно, но и с ръбовете навън. Сърцето ми се изпълва с любов като го гледам.


Не им казвам каква съм била в училище. Просто се смея заедно с тях и ги оставям да си мислят, че съм като тях. Че юношеството ми е било пълно с пиянски истории, кискане по купони с преспиване и страхове от забременяване. Но не беше така, нали? Тийнейджърските ми година за тях биха били като непозната държава.


– Не мисля, че ми пукаше какво мислят другите за мен. Всъщност, не исках да ми пука — има толкова ясна преценка за себе си, толкова е открита — Но знаеш ли какво? Дадох много от себе си за да стана това, което съм сега. Имам хубава работа, чудесен съпруг, две прекрасни деца. Добре съм. Повече от добре съм, всъщност – аз съм щастлива. И се страхувам, че има една малка част от мен, или може би не толкова малка, която иска да им го покаже – на тези хора, които може би все още ми се присмиват или още по-лошо – съжаляват ме.


– Изглеждаш удивително тази нощ — каза той нежно.
Леки потрепвания минаха през мен. Чувствах се все едно, че не бях аз. Този сценарий беше минавал толкова пъти през ума ми, че изглеждаше нередно, че се случва нистина. Гърбът ми докосна стената и когато той пристъпи към мен аз се облегнах на нея, тъй като нямах врява на краката си, че ще ме издържат. Сам ме докасна по лицето и прокара нежно пръст по бузата ми и надолу по врата. Цялото ми тяло потрепна. Той се наведе към мен и виждах как очите му се приближаваха все по-близо и по-близо, докато всичко не стана замъглено. Целуна ме нежно като задържа за секунда горната ми устна между неговите две преди да се отдръпне назад.
– Така добре ли е? — попитай той.
Кимнах. Не можех да кажа и дума.
Тогава ме целуна отново, този път по-силно. Езикът му беше в устата ми, а той ме притискаше толкова силно, че едва дишах. Ръцете му се плъзваха по хлъзгавия сатен на роклята ми, а аз цялата се разтапях. Пръстите му бяха забити силно в мен – сладка болка, която изстрелваше мълнии в тялото ми.


Краят на нещо винаги е начало на друго нещо. Дори когато не можеш да го видиш на момента.


– Ти нямаш Фейсбук, нали?
– Не, нали ти казах. Стоя настрана от социалните мрежи — каза той — пълно е с откачалки.


Връщам се в кухнята, облягам се на плота и се прегръщам силно, защото няма кой друг да го направи вместо мен. Аз съм единствената, която може да се погрижи за самата мен и си обещавам да го правя по-добре за напред.


Вероятно просто не е възможно да познаваш някого истински. Когато стане нещо, всички сме сами. Понякога дори не познаваме себе си.


Хората сравняват загубата на близък със загубата на крайник… казват „О, беше като да си загубя дясната ръка“. Няма нищо общо. Можеш да се научиш да се справяш без ръка или без крак, но никога не можеш да се научиш да се справяш, ако загубиш детето си. Никога не свикваш с това. И никога не става по-лесно.


Никой ли не ти е казвал да внимаваш какво публикуваш в интернет? Снимки на малкото ти момче в училищната униформа? Случайни споменавания на улицата, на която живееш? Снимки на дома ти? Дори се оплакваш във Фейсбук, че трябва да го оставяш на занималня след училище и аз знаех, че ти няма да дойдеш да го закараш в три часа с другите примерни майки.


Изтичах към него и го вдигнах, притиснах го силно в мен и зарових лице в косата му, във врата му. Под миризмата, която училището беше добавила – на моливи, прашни подове и лепкавите пръсти на другите деца – все още се усещаше неговата си миризма – тази, която не съм спирала да вдишвам като наркоман, който диша лепило от денят, в който се роди.


Всеки може да е всеки във Фейсбук.


Точно аз би трябвало да знам повече от всеки, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Също както когато някой разказва история за нещо, което се е случило, когато ти си бил там и не го разказва точно така, както си го спомняш. Може да е защото се опитва да го разкаже по определен начин за по-голямо въздействие или да накара другите да се смеят, или за да впечатли някого. Но понякога това е просто начина, по който го помни. За него това е истината. И ето тук става трудно да разбереш дали това, което помниш е истината или е просто твоята версия за нея.


Вижте също и моите любими цитати от Произход на Дан Браун.

Любими цитати от „Friend Request“ на Лаура Маршал (English)

Friend Request by Laura Marshall
Friend Request by Laura Marshall

В тази статия цитатите от книгата са в оригинал на английски език. Може да видите преведените от мен цитати.

Това е един страхотен трилър на Лаура Маршал. „Покана за приятелство“ няма превод на български език. Книгата е с две корици – британска и американска версия (на снимката е американската).

Страхотен трилър, който държи в напрежение през цялото време. Не се използват сложни думи в книгата, но начина, по който авторката борави с тях е уникален. Невероятен стил, немислимо точни сравнения, метафори и много, много тънко чувство за хумор. Докато четях книгата се възхищавах на авторката и снимах откъсите, които най-много ми допаднаха.


I know that Facebook offers an idealized version of life, edited and primped to show the world what we want it to see.


I’ve thought about deleting my Facebook account before, to prevent myself from getting sucked into that terrible time-wasting vortex where you find yourself poring through the wedding photos of someone you’ve never met instead of meeting a work deadline.


„You talked to Sophie Hannigan about this? Are you still in touch with her?“ Esther manages to give the impression that if I answer affirmative I will sink even lower in her estimation.
„God no, not at all, not since school. I tracked her down as well.“
„On Facebook?“
„Yes.“
„Of course. I bet she’s on there all the time, isn’t she? ‘Look how gorgeous I am, look at my amazing life.’ I can’t stand it. That’s why I’m not on there; it’s all so bloody fake, as if it’s actually designed to make you feel crap about your own life.“


I call Henry into the kitchen for his toast, and he comes ambling out holding Manky. One piece of his hair is sticking straight up from his head like a horn and his pajamas are inside out and back to front. My heart swells with love for him.


So I don’t tell them who I was at school, I just laugh along and allow them to think that I’m the same, that my adolescence was filled with drunken escapades, giggly sleepovers, pregnancy scares. But it wasn’t, was it? My experience of being a teenager would be like a foreign country to them.


„I didn’t think I cared what anyone here thought of me. Actually, I didn’t want to care what anyone thought of me.“ She’s so scrupulous with herself, so honest about her own motives. „But you know what? I’ve worked bloody hard to get where I am. I’ve got a great career, a gorgeous husband, two lovely children. I’m OK. I’m more than OK, in fact; I’m properly happy. And I’m afraid there’s a little part of me — or may be not so little — that wants to show them, people that might still be laughing about me, or even worse pitying me in a corner of their minds.“


„You look amazing tonight,“ he said softly.
Little flutters rippled through me. I felt like someone else. This was a scenario I had played so many times in my head, it didn’t seem right that it could be happening in real life. I had my back to the wall and as he stepped toward me I rested my weight against it, not trusting my legs to support me. Sam put his hand to my face and traced a finger gently over my cheek and down the side of my neck. A shudder ran through my entire body. He leaned in and I could see his eyes coming nearer and nearer until everything became a blur. He kissed me softly, holding my top lip between both of his for a second before pulling back.
„Is this OK?“ he asked.
I nodded, unable to speak.
He kissed me again, harder this time, his tongue exploring my mouth, pressing up against me so closely that I could barely breathe, hands running over the slippery satin of my dress, my insides turning hot and liquid in response. His fingers pressed hard into my flesh, a delicious pain that shot bolts of electricity trough my body.


The end of something is always the start of something else, even if you can’t see it at the time.


„You are not on Facebook, are you?“
„No, like I told you, I stay right away from social media,“ he says. „Full of nutters.“


Back in the kitchen, I lean against the worktop, hugging myself tightly because there is no one else to do it for me. I’m the only one who can take care of me, and I vow to do it better in the future.


Perhaps it’s simply not possible to truly know another person. When it comes down to it, we’re all alone. Sometimes we don’t even know ourselves.


People compare losing a person to losing a limb sometimes… ‘Oh, it was like losing my right arm,’ they say. It’s nothing like that. You can learn to cope without an arm, without a leg. You never learn to cope with losing a child. You never get used to it. It never gets easier.


Did no one ever tell you to be careful about what you put online? Photos of your little boy in school uniform? Casual mentions of your local high street? Pictures of your house? You even moan on Facebook about having to put him in after-school club, so I knew you wouldn’t appear at three o’clock today with all the proper mothers.


I run to him and pick him up, squeezing him to me, burying my face in his hair, his neck. Underneath the odor that school has added, of pencils and dusty floors and other children’s sticky fingers he still has his essential smell, the one I’ve been inhaling like a glue-sniffer since the day he was born.


Anyone can be anyone on Facebook.


I should know better than anyone that things aren’t always what they seem. It’s like when someone tells a story about something that happened when you were there, and it’s not at all how you remember it. It might be they’re telling it a certain way for effect, to make people laugh, or to impress someone. But sometimes that’s simply how they remember it. For them, it’s the truth. That’s when it becomes hard for you to know whether what you remember is the truth, or whether it’s just your version of it.

Научете децата си да пият алкохол, не да са мляскат на Свети Валентин!

Така щяха да изглеждат лозунгите на псевдопатриотите, които пищяха покрай Хелоуин, че в навечерието на български празник се празнува друг празник – езически, еретически, сатанински или какъвто там го определят.

saint valentine

Едно от посланията покрай Хелоуин беше „Научете децата си да правят кукурески маски, не тикви за Хелоуин “ или нещо подобно. Къде сте сега „народни будители“, когато идва нещо по-страшно от Хелоуин!?

Оказва се, че много малко хора се зъбят срещу Свети Валентин, че не е български празник, че не е част от българските традиции и фолклор. Разбира се, българите си имат и оправдание: „Ама ние не празнуваме Свети Валентин, а Трифон зарезан“. Това оправдание за двата празника, които делят една и съща дата, казано на шега ще проработи, но гневните коментари по повод небългарския празник Хелоуин не са въобще шеговити.
Ето и най-разпалените в интернет, само си представяйте как казват това за Свети Валентин вместо за Хелоуин:

Престанете с тази извратеност, промити мозъци!!! Запознайте децата си с българските празници „Сирни заговезни“ или Еньовден ден!!! Покажете им силата на нашия фолклор, оцелял през вековете! Научете децата си да се гордеят, че са наследници на древен народ, най-древния в Европа!!! Заведете ги на концерт на ансамбъл “ Българе“, за да научите и ВИЕ и ТЕ, че нашите неравноделни тактове в народната ни музика ги няма никъде по света и те ни дават сила да оцелеем през вековете!!! На това ги научете, а не да се обличат с дрехи на скелети и вещици!!! Тези, които унищожават народът ни и искат да вземат божията ни земя, ви промиват мозъците, а вие дори не осъзнавате, че ви затриват! Осъзнайте се!!!!
(Jordanka Todorova 1)

Отпадъци извратени! В България е ден на народните будители, а вие предишния ден празнувате езически бесовски празници! Хелоуийн!! Здравей, Тиква! Това е твоят празник! Предполагам, че ще празнувате и края на Първата световна война и Ньойския договор, който завинаги оряза и скапа надеждата за българското обединение! Но „жив е българският Бог!
(Тихомир Атанасов)

Мир вам.

Хелоуин и Свети Валентин са еднакво небългарски празници. Защо обаче единия празник е придружен от масово недоволство, дебати, обиди, снимки във фейсбук с надписи, а другия се приема напълно, и то от същите хора, които само преди няколко месеца държаха на всичко българско и родно.

patriotka_sam_malko_as

strike martenitsa
Моя колаж гласи: „Българите ще си празнуват Свети Валентин дори и да не носим мартеници“

За Коледа какво мислите иначе? Ние си имаме Бъдни вечер. Чупиш питката, ядеш сарми, боб и лягаш под завивките да пърдиш. И точно това (последното действие) описва най-точно защитниците на българското – въздух под налягане.

в балгаря сам ас бате

и ас сам образован

И понеже мразя да съм като всички българи, които казват „САМО В БАЛГАРЯ Е ТАКА“, да погледнем отвъд пределетие на страната. Противници на Хелоуин има и в други държави.

nocelebro

nemersi

Само една снимка в цял Google е против празнуването на Свети Валентин. И понеже съм професионален хейтър не мога да не се заям за небългарската дума „мерси“, а също и за небългарския правопис и пунктуация: Не [ЗАПЕТАЯ] мерси [с малка буква]. Каква е причината да не се използва българската дума Благодаря вероятно се крие дълбоко в психологията на патриотизъмъ.

Говорите ли Soffish – ленгуиджът на софЯнците.

Наричам го Soffish. Това е диалект, който се говори в София, предимно от по-новото поколение. „Но в София не се говори диалект!“ – Сѐдни са малко на т’ва жълто паве да ти о̀бясна нещо: Диалектът е разновидност на езика и се използва за неформално общуване между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност. (Любопитните на тема диалект ще си намерят подробностите в Уикипедия)

Мислех да пиша за този нов „език“ още преди няколко години, когато чух две момичета да си говорят в мола: „А той е много скини“ (и отминаха). Не чух продължението на разговора (не, че ме интересуваше). Тогава се замислих кога за първи път съм чувал някой да говори така. Преди повече от 10 години в някакво предаване по телевизията едни дами бяха излезли да разясняват нещо за рака на гърдата. Насърчаваха жените да си направят изследвания:

„Просто си го запишете в скеджъла и го направете“.

Друг път мои бизнес партньори от София ми написаха „Дай ми landline“, тъй като не можеха да се свържат с мен на мобилния телефон. Но истински се нахъсах да опиша езика Soffish, когато преди няколко дни разговарях със софиянец и от обща култура се попитахме един на друг „как мина денят ти“.

Някакви колове за някакви си политики. Предположих, че колове вероятно е дума на Soffish от английската дума за обаждане call (кол), но тъй като животът ме е научил да не правя прибързани изводи, реших да попитам. Да, интиуицията ми не ме беше подвела. Обаждания.

Тук почва да ме човърка обаче следното:
Какви процеси протичат в главите на тези хора, за да предпочетат дума на чужд език?

БЯЛ РЕД: *
Навлизам в психологията, а тази тема ми е чужда, не съм се консултирал с някой, който е запознат с поведението на хората и разсъжденията ми по темата са единствено от провинциалния ми български ум с цялото ми уважение и любов към английския език.
В най-ранната си форма лингвистиката (науката за езика) е била част от философията. Аз нямам никакви познания по психолингвистика и социолингвистика и не знам дали тези науки дават отговори на някои въпроси, които си задавам.

*Нарочно съм написал „бял ред“. То е бел ред – бележка на редактора, пък аз съм си и автора даже. Но софийския език не търпи така свободно е-та. Бел е селско, казва се бял. Даже на софийски език се казва и бяли, а не бели, както по принцип е правилно. Както веднъж каза сестра ми зе един човек: Толкова културно говори, че още малко и ще каже нящо.

Това с нящо ме подсети и за диалекта в Пирин (селата Катунци, Петрово, с. Пирин) – там всяко е се променя на я. Включително и на думата нящо, Пятрово и т.н. Когато човек чуе този диалект, в началото може да помисли, че е чист книжовен български език, тъй като се различава от говора в югозападна България където се казва „Нема голем бел леб“.

Връщам се пак на темата: не разполагам с много примери на Soffish (и се радвам за което), тъй като рядко отивам в столицата и избягвам до колкото мога контакти с високомерни софиянци.

Моля разграничете Soffish от съвременния софийски език. Soffish се сформира от съвременен софийски език + английски език.

Съвременен софийски език се разпознава лесно:

– Няя ти каа (няма да ти кажа)

– Ей, ский къв чипик (скивай какъв чипик ->виж каква обувка)

Защо обаче хората говорят различно?

Наблюденията ми показват, че чрез говора си човек издава информация за себе си. Например колко е интелигентен, от къде е, колко е богат. Още на първично ниво – един език без диалекти и акценти издава човека от къде е. Дори без да говорите този език. Повечето ще разпознаят френски, италиански, японски, руски, английски (британски / американски) и други. А носителите на самия език могат да разпознаят и от кой регион е човека. В България можем да разберем кой е от северна България, кой е от Варна, Бургас, Стара Загора, Видин, Кюстендил, Петрич, Благоевград. В Америка могат да разпознаят не само от кой щат са хората, но и дали са емигранти от Мексико или пък са негри (също както ние си разпознаваме хай ци-гаа-ните).

Наблюденията ми в още по-близък план на различните говори ми показват дори, че има още повече разлиики, макар и незабележиме за „невъоражено ухо“. Давам пример с диалектите в Банско и Разлог, които имат много общи черти, но и много различия. И ще се фокусирам върху говора в Петрич. Макар да звучи почти еднакво във селата около Петрич, забелязвам, че повечето села имат нещо, по което се отличават. Например от Дрангово до Марикостиново се казва ме вместо ми и те вместо ти. „Тоо ме е батко“ (Тоя ми е батко). Удължението на последната гласна е характерно за целия регион на Птерич. Тоо / Таа (тоя / тая) или в изречения: Тва нѐ ли тий от мен? или Тва твойто лий?. В по-близките до Македония планински селца съм чувал и дните от седмицата да звучат като на македонски: четвърток петок.

Там, където се говори един и същи диалект се наблюдават разлики. Сякаш чрез говора си човек казва „Аз съм от еди-кое-си село“.

Това се използва и като похват в литературата. Авторите например вместо да дават обяснения за героя си го оставят да говори, а читателя си прави изводите за това какъв е човека по неговия говор и неговите мисли.

Защо софиянеца би предпочел да каже „Запишете си го в скеджъла“, „Той е много скини“ и „После някакви колове“?

По този начин с говора си той демонстрира, че знае английски. Че до такава степен е потънал в този език и толкова много го използва, че едва ли не е забравил как беше думата на български. Или пък… думата на английски описва много по-добре това, което иска да каже той! Ето тук ще го подкрепя в употребата на дума на английски език, когато тази дума няма аналог в българския. Но пък колове? Скеджъл? Скини? Айде стига. Как ще ти хрумне  да използваш кол вместо обаждане в нормалната реч!?

Друга причина за употребата на англицизми в речта е, че те наподобяват терминология.
„Ооо, ти си умен?!“

Терминологията е взаимствана основно от английски и латински език. Когато две алерголожки си говореха на „неразбираем език“ не ми беше трудно да разбера, какво значи, че хапчето, което те коментараха, се приема сублингвално (подезично). Няма проблем разбира се, да използвате терминология с колегите си или където това е необходимо, но не и да имитирате терминология, която не съществува. Езикът също ми помогна да отговоря на въпроса „Къде се намират остеоцитите“, когато мой приятел беше студент първи курс по медицина и препитваше неговия съквартирант. Той не можа да отговори. Аз казах в костите. Направих връзка с думата остеоцити и заболяването на костите – остеопороза.

Когато в езика Soffish се използват чуждите думи, така сякаш са си български, едва ли не казват „Виж колко съм умен, знам думи, които ти не знаеш“. А повечето хора не биха попитали „какво значи това“. Ще се смачкат вътрешно в себе си и ще си кажат „Колко съм тъп, нямам представа какво казва, а той е умен щом знае тези толкова сложни купешки думи“. А всъщност те са сноби, които не се различават по нищо от обикновен мангал, който говори цигански и като стигне до дума, която не знае я казва на български.

Не правете прибързани изводи също както не направих и аз със колове. Подбирайте думите си внимателно. Говора издава много. Не само казва къде живееш, но казва също и какво ти е възпитанието, каква ти е културата, какви комплекси имаш, колко си умен или на колко умен искаш да се направиш.

Мълчанието е злато.

Теория на клюките

Вероятно сте се чудили как понякога се говорят неща, в които няма нищо вярно. Обикновено нещата стават като в приказката за Пепеляшка – в една от версиите пантофката й станала стъклена, но това не е най-важното. Самата приказка има над 500 различни варианта. Така е с абсолютно всичко, което се предава от уста на уста (и не само).

Вчера видях, че един нощен клуб във Велико Търново няма да работи през уикенда, заради убийство на бизнесмен от града. Тъй като не съм запознат проверих в Google. Излязоха три новини – в първата пишеше, че десетки са се събрали да го изпратят, във втората стотици, а в третата хиляди.

Преди два дни се бяхме събрали с приятели. Забелязах новите очила на момиче от компанията. Пошегувах се, че носи Google Glass предвид това, че самата тя е доста любопитна (разграничете любознателна като термин). И тук се включи братовчед ми и каза: „Някакъв е измислил едни очила, с които учиш чужд език за две седмици“. Ето я невярната и фалшива клюка. Но как се е получила?

В социалния боклук (Facebook) върви реклама на нов метод за бързо изучаване на чужди езици, който ползва снимка на Google Glass (използват се и други стокови* изображения за тази реклама). Без да кликва въобще на рекламата, братовчед ми – самият Шерлок Холмс, сглобява пъзела и решава, че точно това е новото изобретение – очилата, слагаш ги и за две седмици почваш да говориш свободно мандарин.

И не е само той, който ползва тази щампа за „сглобяване“ на много „истини“. Трябва ти картинка и въображението ти само започва да си съчинява историята благодарение на „богатата“ ти обща култура и „безпогрешния“ ти нюх.

За да разбереш, че някой е пред самоубийство например е достатъчно да видиш, че е публикувал сърцераздирателна балада във Фейсбук.

Да се върнем сега на това, което ви пречи да прозрете истината. Кликнете на рекламата на Google Glass, която твърди, че ще проговорите китайски език. Вижте дизайна на уебсайта. Не се различава по нищо от всеки един продукт, който обещава плочки на корема за 3 седмици и по-голям пенис с 3 до 6 см. само за 14 дни.

„Но, историите в него са реални! Вижте как Атанас Попов разказва за неговия опит.“ Всъщност, ако проверите изображението в Google search by Image ще видите, че това е стокова фотография* и снимката на този „Атанас“ излиза на доста места в мрежата.

Същото е и с останалите измислени лица в уебсайта (и не само в този). „Но това е блог и аз мога да оставая коментар, което значи, че всички други коментари са истински от реални хора в България!“ Не, всъщност когато оставите коментар ще го видите само вие от вашия браузър, тъй като коментара се запаметява с cookie (бисквитка) и никога не става публичен. Това говори ли ви, че сайта е фалшив? Да. Тръгвате да излизате, но НЕЕЕ, почакайте, само сега оферта! Ако поръчаш в следващите 2 мин. ще получиш огромна отстъпка.

В крайна сметка няма очила, а мултимедийни флаш карти според сайта. Стига да ви се чете и ще разберете.

flashkarti

Но повечето хора не обичат да четат. Те гледат картинките и сглобяват информацията. Толкова разчитат на зрението си, че не знаят колко са слепи всъщност. Така една позната не си избра нищо от менюто на един ресторант, защото нямало картинки.

Въпроса ми е – а като има картинки да не би да ви дават точно това, като на снимките? Стокова фотография. Да – всички сандвичи са еднакви, но на витрините стоят бургерите на McDonald’s.


* Стоковите изображения се предоставят от т.нар. банки на изображения. Всеки може да се снабди с необходимите снимки срещу малка такса.

Любими цитати от „Произход“ на Дан Браун

Прочетох книгата на английски, защото смятам, че се губи доста от уникалния изказ на автора и дори от смисъла на текста.

Цитатите са английски, но съм ги превел и на български. Не съм ползвал официалния превод на книгата, за който смятам, че на места е малко неточен.

Dan Brown Origin

I began our talk by simply telling them the truth – that I had always considered religion as a form of mass delusion, and that as a scientist, I found it difficult to accept that billions of intelligent people rely on their respective faiths to comfort and guide them.

Така започна разговора ни, просто им казах истината – че винаги съм смятал религията за масова заблуда и, че, като учен, за мен е трудно да приема, че милиарди разумни хора разчитат на съответните им вероизповедания да им помагат и да ги водят.


Köves always found it ironic that humans, despite being God’s most sublime creation, were still just animals at the core, their behavior driven to a great extent by a quest for creature comforts. We comfort our physical bodies in hopes our souls will follow. Köves spent much of his time counseling those who overindulged in the animal temptations of the body – primarily food and sex – and with the rise of Internet addiction and cheap designer drugs, his job had grown more challenging every day.

Кьовеш винаги е смятал за иронично, че въпреки че хората са най-върховното творение на Бог, те все още вътре в себе си са животни. До голяма степен поведението им е водено от това да се задоволят. Задоволяваме телата си с надеждата, че по този начин ще задоволим и душите си. Кьовеш прекарваше голяма част от времето си в консултации на тези, които си угаждаха прекалено много с животинските нужди на тялото, преди всичко храна и секс, а с нарастването на интернет пристрастяването и евтината дизайнерска дрога, ден след ден работата му се превръщаше във все по-голямо предизвикателство.


We are now perched on a strange cusp of history, Edmond continued, a time when the world feels like it’s been turned upside down, and nothing is quite as we imagined. But uncertainty is always a precursor to sweeping change; transformation is always preceded by upheaval and fear. I urge you to place your faith in the human capacity for creativity and love, because these too forces, when combined, possess the power to illuminate any darkness.

В момемнта сме кацнали върху особен момент от историята, Едмънд продължи, време, в което изглежда, че светът е наопаки и нищо не е така както сме си го представяли. Но несигурността винаги е предшествала помитащата промяна, а промяната винаги е предшествана от катаклизъм и страх. Насърчавам ви да насочите вярата си в способността на хората да създават и да обичат, защото тези две сили, в комбинация, притежават силата да осветят всяка тъмнина.


Skip church. You’re too old for fairy tales.

Пропуснете църквата. Прекалено големи сте за приказки.


In the beginning, man created God.

В началото човекът създаде Бог.


And while it may be politically correct to give the views of science and religion equal respect, this strategy is dangerously misguided. Human intellect has always evolved by rejecting outdated information in favor of new truths. This is how the species has evolved. In Darwinian terms, a religion that ignores scientific facts and refuses to change its beliefs is like a fish stranded in a slowly drying pond and refusing to flip to deeper water because it doesn’t want to believe its world changed.

Докато може и да бъде политичиски коректно по еднакъв начин да се уважават научните и религиозните възгледи, то тази стратегия е опасно погрешна. Човешкия разум се е развивал винаги като е отхвърлял стара информация за сметка на нови факти. По същия начин са еволюирали видовете. Според Дарвин, религия, която отхвърля научни факти и отказва да промени своите вярвания е като риба, заседнала в пресъхващо езеро и отказва да скочи в по-дълбоки води, защото не иска да повярва, че нейния свят се е променил.


Love is from another realm. We cannot manufacture it on demand. Nor can we subdue it when it appears. Love is not our choice to make.

Любовта е от друго царство. Не можем да се влюбим по команда, нито пък да я потиснем, когато се появи. Любовта не е въпрос на избор.

Извинете, говорите ли български?

Когато съм в чужбина и трябва да говоря с някой чужденец винаги питам Do you speak English? Представям си какво ще бъде, ако отида в Лондон и по навик си попитам Do you speak English? Това всъщност няма да е много неудачен въпрос предвид броя чужденци в „онази огромна клоака“, както я нарича Сър Артър Конан Дойл (Етюд в червено).

Днес въпроса Говорите ли български ми иде да го задам тук, в родината си – в България. Не затваряйте страницата. Няма да говоря за това кой не знае къде се пише гнусната буква й или къде се поставят тези мижави и никому ненужни запетайки. Ще покажа как използваме думи без да се замислим, как не откриваме разликата в значението и как променяме смисъла на изречението дори всички препиналетлни знаци да са на мястото си. Обърках ли ви?

  1. Объркайте съставките…

Много често ще видите рецепти в интернет, където дадени съставки се объркват. Това не ви прави впечатление докато не се замислите каква е разликата между объркам и разбъркам.

Предметите се разбъркват (смесват). Някой (човек или същество с разум) може да се обърка, когато има погрешна или твърде много информация или се заблуди. Например:
Объркваш ме, обясни ми всичко отначало.“ – разсеях се, не успях да намеря смисъла.
„С тази униформа те обърках с полицай, а ти си бил СОТ-аджия“.

И все пак, моите адмирации към хората с паранормални способности, които са в състояние да объркат мислите на фъстъци, захар, яйца, пудра захар, какао, КАКАО, жълт кантарион, ГМО,… набухвател, още набухвател.

А какви други представки може да има:
сбърках – сгреших
пребърках – претърсих
забърках – зависи от контекста, например въвлякох (забърках се в неприятности)
И т.н.

  1. Подмажете тавичката

Като сме още на кулинарна тема: в една рецепта в интернет гледах начина за приготвяне на някакво ястие – трябва да подмажа тавичката с мазнина. Представката под- значи отдолу, също както при думата подмивам (не се смейте на глас). Докато подмивам може и да не е, то подмазвам определено е възвратен глагол.

Подмазвам не значи намазвам.


Подмазване на тавичка


Намазване на тавичка

  1. Моля заплатете вашия паркинг престой.

Това е текст от The Mall в София, а примера със заплащането го изваждам директно от дипломната ми работа. Прост въпрос ще си задам. Защо не е „Платете вашия паркинг престой“? Платете и заплатете значат ли едно и също нещо? Ако са едно и също, защо тогава ги има и двете? Заплатете, обаче, звучи по-префърцулено. „Моля заплатете [нях-нях-нях]“.

Миии …. не е едно и също нещо, скъпи префърцулковци. Заплащане значи възнагарждение (трудово) и се заплаща само заплата.

Ето примери за правилно използване:
„Заплатиха ми трудовото възнаграждение“.
„Платиха ми фактурата“
„Предплатих си картата“
„Изплатих си лаптопа“
За словосъчетанието „паркинг престой“ няма да се заяждам за момента.

  1. Уважаеми колеги, …

Любимо примерче от Летище София – Терминал 2. Кои са тези колеги?
Като начало думата „колега“ в мъжки и в женски род остава непроменена: Една колега, а не Една колежка. После се насочвам към значението. Кои си казват колеги: хора, които работят заедно; хора, които учат заедно (студенти, не ученици). Думата идва от латински език и означава „избран заедно с други“. Та, колегите са избрани на някакъв принцип да бъдат заедно там, където са. Колегите в работата – след интервю за работа, студентите – след приемен или зрелостен изпит. Напоследък, обаче, думата колега се използва все по-често като универсално обръщение към когото и да е, а и все пак е по-модерно от комунистическото „Ало!“

В редките моменти, в които гледам телевизия чувам водещите да казват „А сега, уважаеми колеги, нека да видим този материал.“ Предполагам, че водещата не е там, за да си общува с колегите в апаратната, от които зависи пускането на „този материал“, а е там, за да се обърне към уважаемите зрители. Ако каже „А сега, уважаеми зрители, нека да…“ предполагам, че нейните колеги ще пуснат съответния материал. В това отношение Слави Трифонов бие всичките си колеги като се обръщаше директно по име към режисьорката на предването Стефка Райкова: „Стефке, пусни ми една червена точка“. Дори е имало и моменти, в които Стефка му отговаря в ефир.

Понякога се будя нощем и дълго не мога да заспя с мислите за тези колеги на магазинчето на Терминал 2. Кои ли са тези хора и защо няма вкусни ястия, приготвени в същия ден и за клиентите, а само за колегите им!?

  1. Апликация

app

Нещо, което пак ще си „открадна“ от моята дипломна работа: апликация (application) НЕ е приложение. Въпреки че масово се казва „свали апликацията на телефона си“.

Пример за „апликация“ в родната ни реч омайна, сладка.

Много думи, които в английския език завършват на –tion в български остават същите и завършват на –ция.

Комуникация – Communication

Декларация – Declaration

Ситуация – Situation

Когато веднъж казах това генерално правило на англоговрящ, и му обясних, че мога да го науча на повече от 30 думи на български за 5 секунди, той опита с donation.

  1. Разпишете се тук…

Може би имахте предвид „подпишете се“? Все пак под полето пише подпис, а не разпис.
Разпис като съществително име означава график (разписание). А представката раз- в глагола означава „започвам да“. Например: разработих се (разбира се това е неподходящ пример за България), разприказвах се, и т.н. В този ред на мисли: разписах се значи, че не си писал и като си почнал… като си го ударил на едно писане…

  1. Петъка съм … / Отпуска съм

Това „в“ като предлог не се чува. Защо тогава да го казваме?

Масово хората казват „Петък съм на парти“, но това е погрешно, защото липсва предлога: В петък съм на парти.“ Другото, което често се случва с дните от седмицата е да се членуват. „Петъка съм на парти.“ Всъщност се допуска членуване на дните от седмицата, но само когато се направи уточнение. Тъй като всеки понеделник се повтаря, не може да се каже само „Понеделника е почивен ден“, но когато се уточни кой точно понеделник: „Понеделника след Великден е почивен ден“. (Дните се пишат с малка буква. Тук са с главна, защото са в началото на изречението.)

Членовете не бива да се вкарват навсякъде (във всеки един смисъл на изречението). За това не може да се казва „Понеделника отидох там, вторника отидох по-натам, срядата, пък, никъде не отидох, четвъртъка го проспах, а петъка съм на парти“. Звучи също толкова странно, колкото да имате рожден ден през януарито, февруарито, мартът, априлът, мая, юнито, юлито, августът, септемврито, октомврито, ноемврито или декемврито… Да, Деспасито, странно звучи.

Относно отпуска съм – правилно е да се казва „В отпуск съм“, думата отпуска е разговорна. Винаги ми е било забавно, когато някой си лепне бележка на вратата „Отпуска съм“. А пък „аз съм си обикновен човек съм си“. Т.е., когато липсва предлога „в“ е все едно, че човекът представлява отпуска. Нещо като „Жена съм“. Сами се досещата какъв смисъл носи изречението „В жена съм“.

  1. Искам да питам нали знаете какво е дали? Обърках ли ви?

За съжаление много хора не правят разлика между думите нали и дали. Не знам дали не си мислят, че едното е книжовно, а другото диалектно, или си мислят, че тези, които казват „дали“ имат хрема и не могат да произнесат правилно „нали“.

Накрая, когато кажем, че езикът ни е осакатен, идва някой учен от БАН, който приема грешката за вярна, защото масово се пише / говори така и вече формите стават дублетни. Ако не дойде учен от БАН, ще дойде друг лингвист, който ще каже: „Ами езикът ни е жив, променя се, навлизат нови технологии и апликация вече не е залепени цветни изрезки“. А ако и някой лингвист не дойде, ще дойде обикновен човек, завършил с пълна тройка професионалната гимназия по каквото-и-да-изъм и ще ми зададе простичък въпрос: „Razbra li me kakvo ti kazvam?“ И аз ще наведа глава и, знаейки как ще реагира, ще отговоря тихичко „Разбрах“. (Тогава какво искаш!?)