Така щяха да изглеждат лозунгите на псевдопатриотите, които пищяха покрай Хелоуин, че в навечерието на български празник се празнува друг празник – езически, еретически, сатанински или какъвто там го определят.

Едно от посланията покрай Хелоуин беше „Научете децата си да правят кукурески маски, не тикви за Хелоуин “ или нещо подобно. Къде сте сега „народни будители“, когато идва нещо по-страшно от Хелоуин!?

Оказва се, че много малко хора се зъбят срещу Свети Валентин, че не е български празник, че не е част от българските традиции и фолклор. Разбира се, българите си имат и оправдание: „Ама ние не празнуваме Свети Валентин, а Трифон зарезан“. Това оправдание за двата празника, които делят една и съща дата, казано на шега ще проработи, но гневните коментари по повод небългарския празник Хелоуин не са въобще шеговити.
Ето и най-разпалените в интернет, само си представяйте как казват това за Свети Валентин вместо за Хелоуин:

Престанете с тази извратеност, промити мозъци!!! Запознайте децата си с българските празници „Сирни заговезни“ или Еньовден ден!!! Покажете им силата на нашия фолклор, оцелял през вековете! Научете децата си да се гордеят, че са наследници на древен народ, най-древния в Европа!!! Заведете ги на концерт на ансамбъл “ Българе“, за да научите и ВИЕ и ТЕ, че нашите неравноделни тактове в народната ни музика ги няма никъде по света и те ни дават сила да оцелеем през вековете!!! На това ги научете, а не да се обличат с дрехи на скелети и вещици!!! Тези, които унищожават народът ни и искат да вземат божията ни земя, ви промиват мозъците, а вие дори не осъзнавате, че ви затриват! Осъзнайте се!!!!
(Jordanka Todorova 1)

Отпадъци извратени! В България е ден на народните будители, а вие предишния ден празнувате езически бесовски празници! Хелоуийн!! Здравей, Тиква! Това е твоят празник! Предполагам, че ще празнувате и края на Първата световна война и Ньойския договор, който завинаги оряза и скапа надеждата за българското обединение! Но „жив е българският Бог!
(Тихомир Атанасов)

Мир вам.

Хелоуин и Свети Валентин са еднакво небългарски празници. Защо обаче единия празник е придружен от масово недоволство, дебати, обиди, снимки във фейсбук с надписи, а другия се приема напълно, и то от същите хора, които само преди няколко месеца държаха на всичко българско и родно.

Моя колаж гласи: „Българите ще си празнуват Свети Валентин дори и да не носим мартеници“

За Коледа какво мислите иначе? Ние си имаме Бъдни вечер. Чупиш питката, ядеш сарми, боб и лягаш под завивките да пърдиш. И точно това (последното действие) описва най-точно защитниците на българското – въздух под налягане.

И понеже мразя да съм като всички българи, които казват „САМО В БАЛГАРЯ Е ТАКА“, да погледнем отвъд пределетие на страната. Противници на Хелоуин има и в други държави.

Само една снимка в цял Google е против празнуването на Свети Валентин. И понеже съм професионален хейтър не мога да не се заям за небългарската дума „мерси“, а също и за небългарския правопис и пунктуация: Не [ЗАПЕТАЯ] мерси [с малка буква]. Каква е причината да не се използва българската дума Благодаря вероятно се крие дълбоко в психологията на патриотизъмъ.

Наричам го Soffish. Това е диалект, който се говори в София, предимно от по-новото поколение. „Но в София не се говори диалект!“ – Сѐдни са малко на т’ва жълто паве да ти о̀бясна нещо: Диалектът е разновидност на езика и се използва за неформално общуване между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност. (Любопитните на тема диалект ще си намерят подробностите в Уикипедия)

Мислех да пиша за този нов „език“ още преди няколко години, когато чух две момичета да си говорят в мола: „А той е много скини“ (и отминаха). Не чух продължението на разговора (не, че ме интересуваше). Тогава се замислих кога за първи път съм чувал някой да говори така. Преди повече от 10 години в някакво предаване по телевизията едни дами бяха излезли да разясняват нещо за рака на гърдата. Насърчаваха жените да си направят изследвания:

„Просто си го запишете в скеджъла и го направете“.

Друг път мои бизнес партньори от София ми написаха „Дай ми landline“, тъй като не можеха да се свържат с мен на мобилния телефон. Но истински се нахъсах да опиша езика Soffish, когато преди няколко дни разговарях със софиянец и от обща култура се попитахме един на друг „как мина денят ти“.

Някакви колове за някакви си политики. Предположих, че колове вероятно е дума на Soffish от английската дума за обаждане call (кол), но тъй като животът ме е научил да не правя прибързани изводи, реших да попитам. Да, интиуицията ми не ме беше подвела. Обаждания.

Тук почва да ме човърка обаче следното:
Какви процеси протичат в главите на тези хора, за да предпочетат дума на чужд език?

БЯЛ РЕД: *
Навлизам в психологията, а тази тема ми е чужда, не съм се консултирал с някой, който е запознат с поведението на хората и разсъжденията ми по темата са единствено от провинциалния ми български ум с цялото ми уважение и любов към английския език.
В най-ранната си форма лингвистиката (науката за езика) е била част от философията. Аз нямам никакви познания по психолингвистика и социолингвистика и не знам дали тези науки дават отговори на някои въпроси, които си задавам.

*Нарочно съм написал „бял ред“. То е бел ред – бележка на редактора, пък аз съм си и автора даже. Но софийския език не търпи така свободно е-та. Бел е селско, казва се бял. Даже на софийски език се казва и бяли, а не бели, както по принцип е правилно. Както веднъж каза сестра ми зе един човек: Толкова културно говори, че още малко и ще каже нящо.

Това с нящо ме подсети и за диалекта в Пирин (селата Катунци, Петрово, с. Пирин) – там всяко е се променя на я. Включително и на думата нящо, Пятрово и т.н. Когато човек чуе този диалект, в началото може да помисли, че е чист книжовен български език, тъй като се различава от говора в югозападна България където се казва „Нема голем бел леб“.

Връщам се пак на темата: не разполагам с много примери на Soffish (и се радвам за което), тъй като рядко отивам в столицата и избягвам до колкото мога контакти с високомерни софиянци.

Моля разграничете Soffish от съвременния софийски език. Soffish се сформира от съвременен софийски език + английски език.

Съвременен софийски език се разпознава лесно:

– Няя ти каа (няма да ти кажа)

– Ей, ский къв чипик (скивай какъв чипик ->виж каква обувка)

Защо обаче хората говорят различно?

Наблюденията ми показват, че чрез говора си човек издава информация за себе си. Например колко е интелигентен, от къде е, колко е богат. Още на първично ниво – един език без диалекти и акценти издава човека от къде е. Дори без да говорите този език. Повечето ще разпознаят френски, италиански, японски, руски, английски (британски / американски) и други. А носителите на самия език могат да разпознаят и от кой регион е човека. В България можем да разберем кой е от северна България, кой е от Варна, Бургас, Стара Загора, Видин, Кюстендил, Петрич, Благоевград. В Америка могат да разпознаят не само от кой щат са хората, но и дали са емигранти от Мексико или пък са негри (също както ние си разпознаваме хай ци-гаа-ните).

Наблюденията ми в още по-близък план на различните говори ми показват дори, че има още повече разлиики, макар и незабележиме за „невъоражено ухо“. Давам пример с диалектите в Банско и Разлог, които имат много общи черти, но и много различия. И ще се фокусирам върху говора в Петрич. Макар да звучи почти еднакво във селата около Петрич, забелязвам, че повечето села имат нещо, по което се отличават. Например от Дрангово до Марикостиново се казва ме вместо ми и те вместо ти. „Тоо ме е батко“ (Тоя ми е батко). Удължението на последната гласна е характерно за целия регион на Птерич. Тоо / Таа (тоя / тая) или в изречения: Тва нѐ ли тий от мен? или Тва твойто лий?. В по-близките до Македония планински селца съм чувал и дните от седмицата да звучат като на македонски: четвърток петок.

Там, където се говори един и същи диалект се наблюдават разлики. Сякаш чрез говора си човек казва „Аз съм от еди-кое-си село“.

Това се използва и като похват в литературата. Авторите например вместо да дават обяснения за героя си го оставят да говори, а читателя си прави изводите за това какъв е човека по неговия говор и неговите мисли.

Защо софиянеца би предпочел да каже „Запишете си го в скеджъла“, „Той е много скини“ и „После някакви колове“?

По този начин с говора си той демонстрира, че знае английски. Че до такава степен е потънал в този език и толкова много го използва, че едва ли не е забравил как беше думата на български. Или пък… думата на английски описва много по-добре това, което иска да каже той! Ето тук ще го подкрепя в употребата на дума на английски език, когато тази дума няма аналог в българския. Но пък колове? Скеджъл? Скини? Айде стига. Как ще ти хрумне  да използваш кол вместо обаждане в нормалната реч!?

Друга причина за употребата на англицизми в речта е, че те наподобяват терминология.
„Ооо, ти си умен?!“

Терминологията е взаимствана основно от английски и латински език. Когато две алерголожки си говореха на „неразбираем език“ не ми беше трудно да разбера, какво значи, че хапчето, което те коментараха, се приема сублингвално (подезично). Няма проблем разбира се, да използвате терминология с колегите си или където това е необходимо, но не и да имитирате терминология, която не съществува. Езикът също ми помогна да отговоря на въпроса „Къде се намират остеоцитите“, когато мой приятел беше студент първи курс по медицина и препитваше неговия съквартирант. Той не можа да отговори. Аз казах в костите. Направих връзка с думата остеоцити и заболяването на костите – остеопороза.

Когато в езика Soffish се използват чуждите думи, така сякаш са си български, едва ли не казват „Виж колко съм умен, знам думи, които ти не знаеш“. А повечето хора не биха попитали „какво значи това“. Ще се смачкат вътрешно в себе си и ще си кажат „Колко съм тъп, нямам представа какво казва, а той е умен щом знае тези толкова сложни купешки думи“. А всъщност те са сноби, които не се различават по нищо от обикновен мангал, който говори цигански и като стигне до дума, която не знае я казва на български.

Не правете прибързани изводи също както не направих и аз със колове. Подбирайте думите си внимателно. Говора издава много. Не само казва къде живееш, но казва също и какво ти е възпитанието, каква ти е културата, какви комплекси имаш, колко си умен или на колко умен искаш да се направиш.

Мълчанието е злато.