Чудех се дали да си изкажа мнението въобще за долната статия (долна, не в смисъла на „намираща се по-надолу“). Хванах всеки един от аргументите, като първите ми впечатления са, че в заглавието пише „20 по-страшни неща от Хелоуин, които ти се случват в България“ (това е линк към статията, можеда прочетете първо нея ако искате, а ако е свалена или преместена вижте моя архив), а всъщност става дума не за България, а конкретно за СОФИЯ. Има неща, разбира се, валидни за страната, но са в едва 6 от 20-те аргумента. Като начало София не е България. Авторката (Антония Антонова) засяга дори читателите си не само като ги описва като селяни в анцузи, но и сама си нарушава един от ужасите си: Ти да му говориш „на вие“, той да ти говори „на ти“ – и това се определя като по-страшно от Хелоуин. Освен, че повечето неща са погледнати от гледната точка на софиянец, те са погледнати и доста от високо – от едни токчета височина. Има неща, които са валидни само за жените като: Да ходиш на токчета по тротоар и Да четеш за болести в БГ МАМА.

№1 Да видиш най-простите си познати в листа за общински съветници
Да, съгласен съм, случвало ми се е. А сега да видим и встъпителната реч: „Обикаляш квартала по анцуг в слънчев и приветлив есенен ден…“ Нали трябваше да говорим на Вие, а също така, описва ме като селчо, който се маа по домашни дрехи навън. Да кажеш, че някой е облечен по този начин, не носи положителна енергия спрямо него. В България това се приема като нещо отрицателно и не може авторката да ръси негативни пръски по читеталите си още на второто си изречение.

№2 Да получиш фактура от Топлофикация, мобилен оператор, ЧЕЗ или друго
Да, съгласен съм. Наистина никой не разчита таблиците.

№3 Да засечеш контрольорска хайка в 84 веднага след летището
Не. Конкретно за София, не засяга никой друг.

№4 Да си/да не си запишеш детето на детска градина
Не. Конкретно за София, тези проблеми се случват само с пренаселената София, в малките градове тази параноя и да я има, тя е вкарана инвитро.

№5 Да ползваш услугите на БДЖ
Да.

№6 Да излезеш от вас по тъмно
Не съвсем. Наскоро не съм попадал на улици и квартали без осветление, освен ако няма авария (лична гледна точка, не знам, авторката може да съзира по-далеч)

№7 Да ходиш на токчета по тротоар
Не. Не ми се е случвало… а и да си признаем – ходенето на токчета само по себе си е ужас и не може да го приписвате на тротоарите, гледали сме клипчета, как жените окуцяват и на свръх равен терен.

№8 Да си студент в НАТФИЗ по избори
Не. Описва се конкретна ситуация.

№9 Да се наредиш на опашка за нещо
Да.

№10 Да се возиш в такси
Не съвсем. Можеше да опише копърките в София – това е по-скоро ужас.

№11 Да свърши ракията
Не. Описано е както „Буквално краят на всичко.“ Отново обижда българите като ги нарича алкохолици. Не виждам смисъл и аз да пиша повече от 3 думи за това.

№12 Да имаш майстор
Не съвсем. Има ги и тези неща, но се редки случаи, преувеличено е.

№13 Да ти звънне съсед на вратата
НЕ. Типично софийско самочувствие. Казва, че не знае дори името на съседа си. Защо да е ужас да ми позвъни на вратата?

№14 Да разходиш чужденец по ВитошКа
Не. Не ми се е случвал този „ужас“, не виждам кое е страшното.

№15 Ти да му говориш „на вие“, той да ти говори „на ти“
Да. Дори и смесенето вие-ти съм чувал

№16 Да те питат „нямаш ли по-дребни“
Да. Това е и страхът от фалшиви банкноти, придружен с българска злоба. Една продавачка не пожела да ми развали 10 лв., че дребните й били малко, но когато купих дъвки, имаше да ми върне.

№17 Да ти се допишка на улицата
Да, да да – софийско ДА! Именно там веднъж щях да им опикая жълтите архаични сгради около Св. Неделя докато намеря тоалетна. Иначе да бъда честен – НЕ. Това е аргумент за София конкретно. На другите места в страната има и обществени тоалетни и заведения, а за не-клиенти на заведението има такса, макар, че все по-рядко взимат пари за това.

№18 Да четеш за болести в БГ МАМА
Не съвсем. Реклама +неподходящ пример + негативизъм. Аз поне като съм хейтър гледам да се агументирам и следвам някаква логика. Тук се стреля на посоки.

№19 Да караш колело в София
Не. Не карам колело там, не, не го бутам в 90% от времето.

№20 Да те влече шоубизнеса
Не. Удар срещу югозападна България, последван от ракета „завист“.
Голям ужас е да си от област Благоевград и да идеш в музикално шоу. А от там нататък за острите предмети и въжетата – май е нещо от личните преживявания на авторката.

Сори бейби, напиши си статията по-хубаво, оправи си заглавието, следвай го, давай реални примери, не скачай от една тема в друга в примерите без очевидна връзка между тях. И аз мразя много неща, но поне се аргументирам. Ако си пишеш за София, пиши за София, не го глобализирай, след като не видаш по-далече от съседния блок.

Резултат: 6 от 20

Накратко: Членовете на комисията са като вълци, избирателите са неграмотни. Джунгла от гладни животи, а посредата – кокал власт.

Предлагам на следващия референдум да стои дилемата: На избори да гласуват само вишисти? На по-следващия може да бъде: Членовете на комисията да са политически неутрални сомнамбули.

„Сега като не съм гласувал за референдум, значи че съм гласувал с НЕ, така ли?“ – това ме попита един от застъпниците в секцията. Хората не знаят какво е референдум и не знаят как се гласува за него. Членовете на комисията не питаха избирателите дали искат да гласуват за референдум. Малкото, на които предлагаха да дадат гласа си за извънземнтата технология „електронно гласуване“ бяха принуждавани да влизат повторно в тъмните стаички, а от солидарност, за да не ги карат пак да влизат там, те им казваха, че могат да гласуват там, пред тях, без да влизат в стаичките, и без вота им да бъде таен.

„Ама нали знаеш, че с елекронното гласуване, аз от моя компютър мога да напиша тебе, тебе и тебе.“ – друг коментар на застъпник. Хората си помислиха, че са хакери и могат да манипулират компютърни системи. Не става по този начин обаче. Други скочиха в още по-далечна галактика и си въобразиха пръстов отпечатък при електронното гласуване за уникалност. Никой не е чувал за електронен подпис, цифрови сертификати, персонални кодове и предварителна заявка за онлайн гласуване. Хората смятат, че така вота ще се манипулира по-лесно, а всъщност е доста по-трудно. Мен лично повече ме е страх от офлайн манипулирането.
Сложната система Общински съветник. Бабите нямат идея как се гласува. Могат да гласуват само млади и грамотни хора, които знаят, че първо се избира партия, а после преференция.
Схемата за гласуване с общински съветници я има и на предизборните плакати – два номера: един в квадратчето и един в кръгчето. Но не! Два номера в две квадратчета.

Да не забравя да дам отговорите на въпросите: Не, не се манипулира онлайн гласуване толкова лесно. Не, не си гласувал с НЕ, когато не си гласувал ВЪОБЩЕ. Да, СИК беше в много нарушения. ДА… ЗАСЛУЖАВАМЕ СИ УЧАСТТА.

Кой с какво се подиграва питам аз сега? Когато цигани си търкат ташаците в Левски, цяла България е на нокти, а когато курви си бършат мензиса с българското знаме се дървим, а? Не се извинявам за нито една от циничните си думи! СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!

Отговорът, който се чува най-често: Аз не отговарям за това, това не е в моите компетенции, питайте някой друг, … И в интерес на истината, най-често това се чува точно от хората, които реално са отговорни за това. Ето например в клипа с полицайката, тя казва „аз не отговарям за поставянето на скоби и вдигането на коли“, ако питаш ония хамали от паяка, те ще кажат „това не зависи от нас“. А от кого?

Ако не зависи от тях, значи така им е наредено, а ако кажат „така ми е наредено“, това ще рече, че „доброволно“ ще си пуснат молба за напускане.

Дори една тъпа сервитьорка е научила тази фраза. Веднъж попитах дали десерта,който предлагат (тирамису) е с маскарпоне, а тя отговори, че не трябва да питам нея, а готвачката. Ами извинявай скъпа моя, но когато ми сервира готвачката ще я питам. Сервитьорката е връзката с клиента и всички звена в едно заведение.

Бих завършил статията подобаващо, но това не е моя отговорност. Ако съдя по новините, отговорността на един публицист е да започне темата, да каже какво е нередно, да разлае кучетата и да не каже какъв е развоя на събитията по-нататък. Даже точка няма да сложа

България:
Закътали белите коли със сините буркани в най-гъстите капини, полицаи с надървени палки са излези като курви на Е79. И точно като на курви очите им светват като видят по-лъскава и бърза кола. Тия дето не могат да развият 60 не ги вълнуват. Петък е. Трафикът е натоварен. И без друго колите карат със 60, но заради полицаите те карат още по-бавно. Ей така – като вроден рефлекс. Нищо, че няма ограничения на пътя. Автоматично се намаля до 50, когато максимума е 90.
За капак на тегавото движение те дебнат да те глобят. Я без колан, без фарове или с превишена скорост. Понеже е петък. Жътва е!

Гърция:
Петък е. Наближавам зловещо кръстовище, трябва да се включа в главен път, а нямам почти никаква видимост. О! Ужас – срещу мен патрулка. Рефлекси: намалям скоростта наполвина (без значение с колко карам), порверявам дали съм сложил колана – да. Добре, всичко е наред. Но какво е това? Патрулката не е скрита. Полицая излиза напред и почва да ръкомаха. Ужас! Спира ме! Не… не ме спира. Той ми маха с ръка да мина. Ако по главния път идваше кола той ще да я спре, за да мога аз да мина – да ме улесни в натоварения трафик… Той не е там за да ме глоби. Не му пука и дали съм с колан. Той е там да улесни трафика, а не да го усложни.

А ти гладно ли си BG полицайче? Петък е. Жътва е!